Вицепремиерът Атанас Пеканов определи одобреното четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на близо 1 млрд. евро като ключова глътка въздух за държавния бюджет. Той подчерта, че решаващ фактор за отключването на тези средства е била реформата по създаването на независима антикорупционна комисия. Според него, след блокирането на около половин милиард евро миналата година, законодателната активност в парламента е позволила нормализирането на процеса. Въпреки напредъка, страната остава в сложна ситуация по отношение на плащанията, като се очакват допълнителни 150 млн. евро след промените, свързани с главния прокурор. Продължават и дискусиите около Закона за водите, чието окончателно решение се очаква в близките седмици. Особено внимание изисква енергийният сектор, където компаниите от „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) отчитат над 200 млн. загуба за предходната година. Към момента България е усвоила 68% от средствата по ПВУ, като амбицията на Пеканов е този дял да достигне над 90% до края на програмата. Той обаче предупреди, че следващото, 5-о плащане, е под въпрос, тъй като нито един от 56-те етапа и цели по него не е завършен, а срокът е едва 50 дни. Ситуацията е сериозна и изисква максимална мобилизация от страна на министерствата по техните инвестиционни проекти.
Въпреки напредъка, страната остава в сложна ситуация по отношение на плащанията, като се очакват допълнителни 150 млн. евро след промените, свързани с главния прокурор. Продължават и дискусиите около Закона за водите, чието окончателно решение се очаква в близките седмици. Особено внимание изисква енергийният сектор, където компаниите от „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) отчитат над 200 млн. загуба за предходната година.
Към момента България е усвоила 68% от средствата по ПВУ, като амбицията на Пеканов е този дял да достигне над 90% до края на програмата. Той обаче предупреди, че следващото, 5-о плащане, е под въпрос, тъй като нито един от 56-те етапа и цели по него не е завършен, а срокът е едва 50 дни. Ситуацията е сериозна и изисква максимална мобилизация от страна на министерствата по техните инвестиционни проекти.
По отношение на фискалната политика, вицепремиерът призова за плавни стъпки при овладяване на бюджетния дефицит. Рязкото му свиване от 4,5-5% до под 3% в рамките на половин или една година би довело до „задушаване“ на икономиката и спад в потреблението. В публичния сектор се обсъжда оптимизация, включително закриване на агенции, като тепърва предстоят експертни анализи за ефективността на държавната администрация.
Относно европейските санкции срещу Русия, Пеканов заяви, че България следва да защитава националния си интерес, докато търси по-конструктивен подход към конфликта. Той уточни, че страната ни не блокира санкционните пакети, ако българските резерви са адресирани адекватно. Според вицепремиера ефективността на досегашните 20 пакета срещу Москва остава спорна, което налага по-задълбочен размисъл за бъдещите действия.
