На фона на нарастващата геополитическа несигурност, над две трети от европейските граждани (68%) смятат, че Европейският съюз трябва да играе по-активна роля в защитата им от глобални кризи и заплахи за сигурността. Проучване на Евробарометър от май 2025 г. показва, че България е сред страните с най-ниска степен на съгласие с тази теза – едва 56% от българите подкрепят засилването на ролята на ЕС в тази област, поставяйки страната ни в групата с Естония и Австрия.
Най-голям оптимизъм в това отношение се наблюдава в Кипър (91%), Ирландия (83%), Люксембург и Швеция (по 82%). Данните очертават диференциран подход в различните държави членки по отношение на необходимостта от по-силна европейска сигурност.
Огромното мнозинство от европейските граждани – близо 90%, настояват за по-голяма сплотеност между страните членки на ЕС. Същевременно, 77% смятат, че Съюзът се нуждае от допълнителни финансови ресурси за справяне с настоящите глобални предизвикателства. България също показва подкрепа за обединените усилия – 83% от анкетираните в страната подкрепят по-голяма сплотеност, макар и да заема предпоследно място по този показател преди Румъния (73%).
По отношение на финансирането, 69% от българите подкрепят идеята за допълнителни средства за ЕС, което ги поставя в групата с Германия, Естония и Румъния. Приоритетите за ЕС, според европейските граждани, са разпределени между отбраната и сигурността (37%) и конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%).
Българските граждани обаче поставят акцент върху икономическото развитие - 40% смятат, че конкурентоспособността, икономиката и промишлеността трябва да бъдат основен приоритет, следвани от демографията, миграцията и застаряването на населението (34%). Отбраната и сигурността са на пета позиция (24%).
При разглеждането на приоритетите за Европейския парламент, най-голям е броят на европейците, които посочват инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (41%), както и отбраната и сигурността (34%). Българските респонденти също определят инфлацията като основен проблем (56%), следвана от подкрепата за икономиката и създаването на работни места (44%) и борбата с бедността и социалното изключване (42%).
По-голямата част от европейците (78%) са убедени, че за по-ефективни инвестиции в ключови области, проектите трябва да бъдат финансирани на ниво ЕС, а не от отделните държави членки. В България, тази подкрепа е 73%, което е близо до средната за ЕС.
В допълнение, 91% от европейските граждани (и 88% в България) смятат, че Европейският парламент трябва да разполага с достатъчно информация и ресурси за ефективен контрол върху разходите на ЕС. Същевременно, 85% (и 82% в България) са съгласни, че финансирането трябва да бъде обвързано със спазването на върховенството на закона и демократичните принципи.
Трите четвърти от европейците (72%) смятат, че действията на ЕС оказват влияние върху ежедневието им, като половината от тях оценяват това влияние като положително. България е сред страните с най-нисък процент на хора, чувстващи влиянието на ЕС (62%), спад от 3 процентни пункта спрямо предишно проучване. Въпреки това, 51% от българските респонденти все пак оценяват това влияние като положително.
Като цяло, ЕС се възприема като фактор за стабилност, като 73% от европейците вярват, че страните им членки са извлекли ползи от участието си в Съюза. В България този процент е най-нисък (58%), което показва нарастващ скептицизъм по отношение на ползите от членството. Основните причини за тези ползи, посочени от европейските граждани, са опазването на мира и сигурността, засиленото сътрудничество и икономическият растеж. В България, на първо място се посочват новите възможности за работа, последвани от същите причини, като опазването на мира и сигурността и икономическия растеж.
