Фискалният съвет публикува остра критика към проектобюджета за 2026 г., като алармира за липсата на реални структурни реформи. Според експертите планът разчита на дългово финансиране и разходни корекции, което застрашава дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Основен проблем е планираният дефицит от 5,7% от БВП, равняващ се на 7,19 млрд. евро, който трайно надхвърля Маастрихтския критерий от 3%.
Институцията посочва, че планираното 10-процентно съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. ще донесе едва 85,00 млн. евро икономии. Относно осигурителната реформа се отбелязва, че частичното прехвърляне на вноски към държавните служители е напълно неутрализирано чрез механизъм за брутно компенсиране на заплатите. Това практически отлага необходимото преструктуриране за бъдещи периоди.
Бизнесът е поставен под значителен натиск чрез серия от мерки, включващи вдигане на максималния осигурителен доход на 2 300 евро и служебно увеличение на праговете. Допълнителната тежест се засилва от ускоряването на акцизния календар и 30-процентния ръст на винетките, като същевременно Фискалният съвет смята прогнозите за изсветляване на сивия сектор за силно надценени.
Липсата на адекватни мерки за свиване на разходите води до опасна дългова спирала. Прогнозира се държавният дълг да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. Рязкото покачване на лихвените плащания вече изземва ресурс от критични сектори като здравеопазване и образование, превръщайки дълга в структурен дефект на националния бюджет.
