Предложеният Бюджет 2026 залага на дългосрочна политика за плавна финансова стабилизация, която гарантира икономически растеж и запазва конкурентната данъчна среда в България. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, че при дефицит от 7,4 за 2026 година, алтернативата на този подход би била шокова консолидация с тежки икономически и социални последици.
Основен стълб в стратегията е реорганизацията на публичната администрация чрез модернизация и дигитализация. Ще бъде направен анализ за премахване на дублиращи се функции и сливане на структури, като фокусът пада върху съкращаване на незаетите щатни бройки и пенсионирането на служители. Макар структурните реформи да започват сега, техният значим ефект се очаква през следващата година.
По отношение на издръжката, заместник-министърът отбеляза ръст в разходите за комунални услуги, което налага предпазливост при управлението на краткосрочните бюджетни мерки. Бъдещите финансови стъпки се разработват в контекста на предстоящата план-сметка за 2027 година. Съчетаването на мерки за приходите с нови права за осигурените лица е ключов аспект от промените в максималния осигурителен доход.
В рамките на административните разходи се обсъжда въвеждането на горен праг на възнагражденията и ограничаване на допълнителното материално стимулиране. По думите на Петкова, средните бонуси от 250-350 евро на тримесечие ще бъдат ограничени чрез индивидуални тавани. Работодателите в публичния сектор ще имат правото да преценяват индивидуално нуждите от оптимизация на персонала.
Борбата с неформалната икономика остава фискален приоритет с фокус върху засилване на контрола. Планира се въвеждане на дигитален надзор върху веригата на доставки на горива и засилени проверки при търговията с високорискови стоки като плодове, зеленчуци, мляко и месо. В сектора на електронната търговия и туризма също се предвижда строг контрол, след като бе констатирано, че около 70% от нощувките остават нерегистрирани.
