Проектобюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, което съответства на над 7,2 млрд. евро. За покриването му се планира поемане на нов държавен дълг в размер на 2,2 млрд. евро, съобщи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Икономическият ръст от 2,9% се оказва недостатъчен, за да компенсира нарастващите публични разходи.
Заложената годишна инфлация е 3,6%, като планираните приходи са 49,561 млрд. евро, а разходите надхвърлят 56 млрд. евро. Правителството си поставя стратегическа цел за свиване на дефицита до 3% от БВП до 2028 г. Гълъб Донев подчерта, че текущият дефицит е резултат от дългогодишни дисбаланси, особено в публичните заплати.
Ключова мярка за оптимизация е премахването на автоматичното обвързване на възнагражденията с минималната и средната работна заплата. Финансовият министър сравни ситуацията със „свръхдефицит“, като същевременно увери, че правителството няма да намалява доходите на гражданите. Държавните служители ще преминат към осигурително съотношение 80:20 от 1 август и 60:40 от началото на следващата година, с предвидени механизми за компенсиране на нетните доходи.
Властите планират преразглеждане на заплатите в публичния сектор, включително ограничаване на възнагражденията на директори и бордове до нивото на президентската заплата. Тези мерки се очаква да донесат икономии от 564 милиона евро през 2026 г. В бюджета са заложени и допълнително финансиране за здравеопазване, образование, култура и общински проекти, с осигурени 600 млн. евро за разплащания до края на годината.
Приходната част се подсилва чрез повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро и 5% ръст на минималните осигурителни прагове. Допълнителни постъпления се очакват от 30% увеличение на винетните такси, разширяване на тол системата и 10% облагане на хазартната дейност. Общият държавен дълг се очаква да достигне 37 млрд. евро, или 30,1% от БВП, а фискалният резерв ще бъде около 2,6 млрд. евро.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова акцентира върху административни мерки срещу сивата икономика, която достига 34% от БВП. Предвиждат се засилен контрол върху електронната търговия, ограничаване на нелегалния хазарт и въвеждане на задължително електронно фактуриране. Тези мерки са насочени към сектори като строителството, туризма и търговията, където делът на неформалната икономика остава значителен.
