Икономическите очаквания за есента в ЕС и България

Настоящата икономическа ситуация в глобален план е безпрецедентна в много отношения. Отчитаме тежък ефект върху суровините заради военния конфликт в Украйна, растяща инфлация, постоянно надхвърляща всички прогнози, както и недостиг на работна сила в ключови сектори в Европа и САЩ. Данните и настроенията от туристическия бранш подсказват, че летният сезон в цяла Европа ще е силен и това ще задържи крехкия баланс в редица държави. Големият въпрос обаче е какво ще се случи през есента, когато потребителите спрат да харчат толкова, а кризите започнат да се задълбочават една по една.


В България двата основни риска произтичат от доставките на енергийни ресурси и затруднения износ на храни от Украйна. Всички усещаме това по цените на горивата и храните. Но според някои експерти има и други фактори, на които трябва да се обърне внимание. В интервю за БТА председателят на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ) Добромир Ганев сподели своето виждане, че през есенния сезон увеличението на наемите може да достигне средно 10-15 на сто. В същото време лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви съвсем наскоро, че до есента трябва да бъде формулирано и въведено понятието за енергийна бедност у нас. В негови изявления той посочва, че мерките за подкрепа на домакинствата, предвидени в актуализацията на бюджета, са крайно недостатъчни и изразява опасения за отоплителния сезон.


Във Франция инфлацията достигна 5,2% през май, а икономистите имат все повече резерви към изпълнителната власт по отношение на това, което очаква френската икономика през следващите месеци. „Вероятността за потъване в рецесия е далеч от нула“, заяви наскоро Филип Вахтер, главен икономист в Ostrum Asset Management. По думите му войната в Украйна и покачването на цените на енергията и суровините определено са сериозни проблеми, но те не са единствените фактори за ситуацията.

Въпреки, че френското министерство на икономиката изчислява, че темпът на растеж на страната ще бъде положителен през 2022 г., все по-голям брой признаци сочат спад в икономическата активност. Разбира се, правителството планира да преразгледа прогнозата си за растеж, която в момента е определена на 4% в края на юни, но засега твърдо изключва всякакъв риск от рецесия.

Инфлацията в Обединеното кралство достигна нов 40-годишен връх през май, достигайки 9,1% на фона на осезаемо покачващите се цени на храните и горивата. Централната банката на Англия очаква инфлацията да надхвърли 11% през октомври, което е значително по-висока прогноза от тези в други страни от Г-7. Повишаването на инфлацията в страната неминуемо ще увеличи натиска върху разходите на домакинствата, ще засили исканията за повишаване на заплатите, за да се компенсират по-високите цени и ще направи по-трудно разрешаването на индустриални спорове като стачката на железниците от миналата седмица.

ЕЦБ очерта алтернативен сценарий на основните си прогнози, в който се предвижда възможността за пълно спиране на крана за природен газ от Владимир Путин. В Германия тези притеснения са най-сериозни към момента, тъй като преди две седмици Москва намали притока на газ през газопровода „Северен поток 1“ с 40%, позовавайки се на технически причини, които Берлин отхвърля като резонни. Министърът на икономиката на страната Робърт Хабек заяви, че Германия се насочва към недостиг на газ, ако доставките от Русия останат толкова ниски, колкото са сега, а някои сектори може да се окажат блокирани. „Компаниите ще трябва да спрат производството, да съкратят работниците си, веригите за доставки ще се сринат, хората ще задлъжнеят, за да плащат сметките си за отопление и всички ще станат по-бедни“, каза Хабек пред в петък, уточнявайки, че това е част от стратегията на руския президент за разделяне на страната.

Световната банка също взе под внимание всички тези явления, като намали прогнозата си за глобален годишен растеж до 2,9% в началото на юни, докато през януари например все още се прогнозираше темп на растеж от 4,1%. Въпреки, че сред икономистите започват да се разпространяват изрази като „черна есен“, повечето анализатори са единодушни, че икономическото прогнозиране е станало почти невъзможно дори в краткосрочен план. Те обясняват това с факта, че възстановяването от пандемичната обстановка губи скорост заради геополитическите конфликти и нестабилния капиталов пазар.

 

Вижте още:

Министерството на иновациите и растежа подпомага бизнеса със 146 млн. леваНа 29-и ноември в София фондация Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ заедно с общинска...