За първи път от 11 години насам Европейската централна банка увеличи основната си лихва с 0,5%, загатвайки за още предстоящи повишения през месец септември. Така референтната лихва по депозитите става 0%, с което се слага край на дългогодишните отрицателни стойности. Ходът беше изненадващ, тъй като повишението е двойно по-високо от очакваното, а управителят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че банката ще продължи да увеличава лихвите, докато инфлацията не се върне до здравословното си равнище от 2%.
Реакция имаше от няколко български банки, които незабавно премахнаха таксите си за съхранение на свободни парични средства.
„Във връзка с решението, взето на 21-и юли 2022 г. от Управителния съвет на Европейската централна банка за увеличаване на лихвата по депозитите с 50 базисни пункта, Обединена българска банка (ОББ) и KBC Банк България обявяват, че ще премахнат таксата си за наличност, считано от 1-и август 2022 г. Промяната важи както за физически, така и за юридически лица.“ – това съобщиха от пресцентъра на ОББ, която наскоро придоби Райфайзенбанк България под временното наименование KBC Банк.
От Пощенска банка също публикуваха свое изявление в отговор на ситуацията: „Считано от 25 юли 2022 г., Пощенска банка премахва таксите за съхранение на парични средства по влогове, депозитни и разплащателни продукти както за нови, така и за настоящи клиенти. Промяната е във връзка с решението на Управителния съвет на Европейската централна банка за увеличаване на лихвата по депозити с 50 базисни пункта, взето на 21-и юли 2022 г. Клиентите на финансовата институция ще се възползват от новите условия автоматично. Промяната влиза в сила както за физически, така и за юридически лица.“
Другите големи банки в страната за момента не са обявили официално подобни действия, но е логично да очакваме промени и в техните политики. Интересен е последният анализ на икономическия екип на УниКредит Булбанк, в който се прогнозира инфлацията в България да достигне най-високите си стойности на годишна база именно през третото тримесечие на 2022 г., като тя ще продължи да бъде висока до края на текущата, както и през по-голямата част от следващата година.
От банката ревизират значително прогнозата си за средногодишната инфлация през 2023 г. до 7,8% спрямо 4,5% в предишната прогноза, изготвена през април. Все пак обаче това е доста под поскъпването за 2022 г., за което се очаква да се окаже в размер на 13,7%.
Как ситуацията ще се отрази върху кредитите у нас?
Финансистът Левон Хампарцумян коментира в интервю по БНТ вдигането на лихвите. „Това вече е ясен сигнал, че ерата на много пари и ликвидност е приключила, защото излишъкът на ликвидност е един от факторите, които увеличават инфлацията“ – заяви той и уточни, че е много труден баланса между това да се намали инфлацията, но и да не се контрира твърде много развитието и растежа на икономиката.
По отношение на ипотечното кредитиране Хампарцумян посочи, че в момента ситуацията не е такава, каквато е била в периода около 2008 г., защото и банките, и потребителите са по-внимателни. Той предположи, че бумът в цените на жилищата у нас ще се успокои и че самият достъп до кредити няма да стане по-труден, просто те ще са по-скъпи. Според него са възможни промени в търговските политики на банките, в т.ч. изменения в максималните размери и срокове на различните видове кредити, процента на самоучастие в ипотечни кредити, различни видове тарифи и др.
Накъде ще поеме ЕЦБ до края на годината?
По принцип оскъпяването на заемите свива кредитирането и стимулира спестяванията, което директно ограничава паричните потоци към реалното потребление. В момента обаче Европа е пред сериозно изпитание по отношение на наличността на жизненоважни суровини и съответно тяхното ценово покачване, което трудно може да бъде овладяно с лихвени проценти.
Очевидното притеснение е, че настоящите мерки на ЕЦБ няма да са достатъчни за да укротят ръста на цените. Повечето големите банки в Европа и САЩ предвиждат допълнително завишаване на лихвите от ЕЦБ – от Citigroup например очакват да има още две повишения от по 50 б.п. съответно през септември и октомври, преди ЕЦБ да прецени, че икономиката на региона е твърде слаба, за да понесе допълнително затягане. От френската BNP Paribas също смятат, че ще има два такива хода, но и един от 25 б.п. през декември.
