Ключовите моменти от Световния икономически форум в Давос 2023 г.

По традиция в началото на всяка година в швейцарския град Давос се провежда Световният икономически форум. Този януари също не е изключение – политически лидери, министри, изпълнителни директори на компании, финансисти и анализатори от цял свят се събраха на няколкодневна конференция, за да обсъдят най-важните теми, които са на дневен ред, както и да сближат позициите си по редица въпроси, касаещи различните индустрии.


Търговия и зелена енергия

Министри и експерти от няколко континента обявиха инициатива за насърчаване на търговски политики, които подкрепят действията срещу изменението на климата. Техните цели включват осигуряване на по-добър достъп в световен мащаб до чисти технологии, които биха намалили емисиите, както и насърчаване на производството на продукти, които са направени в съответствие с най-новите екологични стандарти.

Бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор представи данни от нов проект за проследяване на парниковите газове, които показват, че петролните и газовите компании отделят три пъти повече вредни емисии, отколкото съобщават. Тази извадка е от инструмент, наречен Climate TRACE, който може да помогне на държавите да спазят обещанията си за климата и да позволи на компаниите да сравняват кои производители отделят най-много парникови газове, когато вземат решения в какво да инвестират. Той е създаден от изследователи, анализатори на данни и неправителствени организации от цял ​​свят с помощта на сателитни данни, дистанционно наблюдение и изкуствен интелект. Освен това е отворен за обществеността и е безплатен за използване.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева каза на една от сесиите в четвъртък, че ще „затвори САЩ, Китай, Индия и ЕС в една стая и ще заключи вратата“. „Пуснете ги, след като подпишат с кръв ангажимент да работят заедно за спасяването на планетата“, заяви тя в шеговит стил под аплодисментите на публиката.

Георгиева отбеляза, че пандемията и войната са показали, че е необходимо известно съкращаване, когато става въпрос за това откъде фирмите доставят части и суровини. „Но интелигентният начин е да запазим това до нивото, при което да направим световната икономика по-устойчива, а не да завлечем света на място, където всички ще бъдем по-бедни и по-малко сигурни“, заяви тя.

Ще намерим ли общ език в Европейския съюз?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи мащабен индустриален план за чисти технологии, който ще улесни достъпа до субсидии за зелени индустрии и ще обедини проекти в целия ЕС, които са подсилени със значително финансиране. Планът има за цел да засили стремежа на 27-членния блок за климатична неутралност до 2050 г. и да гарантира икономическото му оцеляване, тъй като е изправен пред различни предизвикателства от страна на САЩ и Китай.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард сподели в панелна сесия, че очакваният икономически растеж от 0,5% през 2023 г. „не означава брилянтна година, но е много по-добре от това, от което се опасявахме“. Инфлацията все още е висока, достигайки 9,2% през декември 2022 г., така че тя заяви, че банката ще продължи да повишава лихвените проценти, за да я контролира.

Холандският премиер Марк Рюте също изрази тревога по отношение на инфлацията и похвали ЕЦБ, че е постъпила правилно. Според него Европа трябва да се концентрира върху изграждането на енергийна сигурност, съсредоточавайки се върху прехода към възобновяеми енергийни източници. Рюте призова да се намалят държавните заеми, като каза, че те са твърде високи в Италия, Франция и други страни, защото вредят на дългосрочния икономически растеж. Той заяви, че за да се направи това, промените в пенсионния сектор ще са трудни, но необходими и добави „Щастлив съм, че французите сега решиха да се придвижат по въпроса за пенсиите“. В същото време френски работници, ядосани от предложените промени в пенсионните правила, които биха увеличили възрастта за пенсиониране, организират национални стачки и протести в страната.

В политически план испанският премиер Педро Санчес изрази сериозни опасения от „възхода на крайнодесни политически движения в Европейския съюз“ и призова за единство в борбата с „гнилите семена, които руският президент Владимир Путин е засадил в нашите страни“. Според социалистическия лидер такива партии и управлявани от тях лица могат да достигнат до институциите и да разрушат ЕС отвътре.

Действията по отношение на войната в Украйна

Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър се включи във форума чрез видео връзка и коментира развитието на военния конфликт в Украйна. Той заяви, че САЩ трябва да подкрепят Украйна и да засилят военната си помощ, докато линията на прекратяване на огъня не бъде постигната или приета в дискусии. Според него Украинската страна трябва да обмисли териториалните отстъпки като начин за прекратяване на инвазията на Русия – предложение, което украинският президент Володимир Зеленски естествено разкритикува.

Финландският премиер Сана Марин също говори по темата. По думите ѝ ако Русия спечели войната в Украйна, това ще покаже, че нахлуването в друга държава води до придобиване на земя или природни ресурси. Затова според нея западните демокрации трябва да покажат на Владимир Путин, че ще подкрепят украинския народ „пет, десет, петнайсет години или колкото е необходимо“. Марин посочи, че ситуацията сега можеше да е много различна, ако западните съюзници бяха действали по-остро, когато Русия незаконно анексира украинския полуостров Крим през 2014 г.

Вижте още:

Световните лидери предприемат мерки в полза на околната среда и обществото, с пряко отражение върху бизнес резултатите• 93% от изпълнителните...