Доставчиците на услуги за криптоактиви в България ще бъдат задължени да предоставят на Националната агенция за приходите (НАП) детайлна информация за своите клиенти. Изискванията обхващат имена, адрес, дата и място на раждане, данъчна резидентност и данъчен номер на ползвателите на услугите. Тези промени са заложени в законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приет на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Целта на регулацията е да се осигури автоматичен обмен на информация между данъчните администрации в ЕС и партньорските държави. Чрез тези данни ще се следи дали търгуващите с криптоактиви физически и юридически лица изпълняват своите данъчни задължения. Българските доставчици ще подават информацията директно към изпълнителния директор на НАП, като обхватът на данните включва и спецификации за всеки вид криптоактив, по отношение на който са извършвани сделки, прехвърляния или обмяна.
Промените въвеждат изискванията на европейските директиви за административно сътрудничество. По предложение на Константин Проданов от "Прогресивна България", е въведен тримесечен срок от обнародването на закона, в който доставчиците трябва да завършат проверката на клиентите си. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова уточни, че този срок е необходим, тъй като европейската директива е в сила от 1 януари 2026 г., а липсата на преходен период би довела до нарушение на закона с обратна сила.
Комисията отхвърли предложението екоинспекциите да получат достъп до осигурителна информация, тъй като според финансовото министерство подобни правомощия не са нужни на този етап. Същевременно законопроектът въвежда стандарти за обмена на информация за допълнителния данък на големи мултинационални групи, както и нови правила за трансферното ценообразуване според стандартите на ОИСР.
По време на дебатите Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС постави въпроса за цялостна преработка на ДОПК, с което Людмила Петкова се съгласи. Тя посочи, че обсъжда с НАП възможността за създаване на отделен закон, който да консолидира разпоредбите за данъчен обмен. Комисията одобри и законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, включваща правила за глобалното минимално облагане.
