Държавата не трябва да поема тежестта на всяко пазарно поскъпване и да губи ценен ресурс в администрирането на минимални помощи. Този модел на управление е неефективен, коментира бившият министър на икономиката Николай Василев в ефира на Нова телевизия.
Експертът призова за обстоен анализ на икономическата ситуация, преди да се пристъпва към разходване на публични средства. Според него очакванията обществото да бъде компенсирано при всяко оплакване от високи цени са неоправдани.
Василев подкрепи тезата си с данни за инфлацията в началото на годината: 0,6% за януари, 0,4% за февруари и 0,7% за март. Той посочи, че това са исторически най-ниските нива за зимни месеци през последните 35 години.
За сравнение икономистът припомни кризата от 1996 г., когато инфлацията е достигала драстични нива на часова база. Настоящата ситуация е коренно различна и не изисква панически държавни интервенции.
Относно волатилността при енергоносителите заради конфликта в Близкия изток, Василев отбеляза, че петролът далеч не е достигнал рекордни стойности. През 2008 г. барелът е струвал 147 долара при четири пъти по-ниски нива на заплащане.
Днес България разполага с по-богата икономика и значително по-високи доходи на населението. Едва при цена от 5 евро за литър би следвало да се обсъждат извънредни мерки, смята бившият министър.
Василев разкритикува компенсаторните механизми в страни като Австрия, Франция, Германия и Гърция, определяйки ги като грешни стъпки. Въпреки тези мерки, цените на горивата в споменатите държави остават по-високи от българските.
Фокусът върху помощи от 20 евро за уязвимите групи бе определен като загуба на оперативно време за правителството. Процесът по раздаване на около 1 милион евро е отнел голяма част от капацитета на кабинета през март.
По думите на икономиста тези средства често не достигат до най-нуждаещите се, тъй като те рядко притежават автомобили. От помощта се възползват хора с времеви ресурс да обхождат институции и да попълват документи.
Вместо социални плащания, държавата е трябвало да насочи бизнеса към инструменти за хеджиране на петролните рискове. Паралелно бяха дадени примери за регулации в Германия и признанието на икономическия министър за неизбежното поскъпване.
Устойчивият модел изисква спиране на прекомерните държавни разходи и фокусиране върху структурни реформи. Василев подчерта проблема с раздутия публичен сектор и хилядите незаети щатни бройки в администрацията.
Решението според него се крие в мащабна приватизация и отдаване на концесии на държавни предприятия. Докато частният сектор функционира стабилно, държавният генерира рекордни разходи, които трябва да бъдат спешно редуцирани.
В контекста на икономическата адаптация, експерти като Свилен Колев и Димитър Радев също подчертават темите за покупателната способност и фискалната дисциплина. Тяхната позиция е, че реалната конвергенция изисква строги финансови рамки.
