Всички сме виждали прогнозите, че изкуственият интелект ще бъде изключително трансформиращ за работните места и заетостта, но просто не сме съвсем сигурни как.
Откакто стана ясно, че машинното обучение и генеративните езикови модели могат да се справят с голяма част от днешната работа, базирана на знания, се опитваме да предвидим дългосрочното въздействие.
Песимистите предупреждават за потенциална масова безработица, водеща до обществен колапс. Оптимистите предсказват нова ера на разширена работа, която ще ни направи по-продуктивни и ще ни освободи да се съсредоточим върху креативността и човешките взаимодействия.
Има много мащабни прогнози. Една широко цитирана прогноза на Световния икономически форум твърди, че изкуственият интелект ще елиминира 92 милиона работни места, като същевременно ще създаде 170 милиона нови, различни възможности. Това не звучи чак толкова зле. Но какво ще стане, ако сте работили 30 години някоя от професиите, които са на път да изчезнат, и нямате представа как да вършите никоя от новите?
Днес все по-често виждаме заглавия за това как работни места се губят заради изкуствения интелект, но сякаш няма много информация за това какво се прави, за да се подготви обществото за тази потенциално колосална промяна.
Какви работни места се губят?
Някои от нашумелите скорошни примери включват съкращаването на 6000 работни места от страна на Microsoft, включително софтуерни инженери, маркетолози, продуктови мениджъри, адвокати и изследователи. Малко след това IBM потвърди, че освобождава 8000 служители, предимно HR специалисти, като много от техните функции също ще бъдат автоматизирани.
Това следва предишни серии от масови съкращения в технологични компании, които бяха широко приписвани на изкуствения интелект, включително 10 000 загубени работни места в Google при серии от съкращения, започващи през 2023 г., 700 в Salesforce и значителни съкращения в по-малки, но все още добре познати компании като Klarna и Duolingo.
Извън света на технологиите и софтуерното инженерство, съкращения е имало и в медиите, като това се връща към решението на MSN да замени човешките репортери с изкуствен интелект през 2020 г.
Това са отделни случаи, но как е положението с общите тенденции? За съжаление, и там картината изглежда доста мрачна. Trueup Tech Layoff Tracker отчита, че над 77 000 души са били засегнати досега тази година, или средно по 495 души на ден. Това е малко по-малко от миналата година, когато цифрата беше 653 души на ден.
Създават ли се нови работни места?
Отговорът би бил едно предпазливо „да“, с уговорката, че няма доказателства, че се случва в мащаба и скоростта, от които се нуждаем.
Интересното е, че това не са непременно работни места в областта на технологиите. Според доклада на Световния икономически форум за 2025 г. „Бъдещето на труда “, изкуственият интелект ще предизвика бум в шофирането на доставки, строителството, селското стопанство, преработката на храни и медицинските грижи, тъй като хората ще се насочат към работа в области с исторически недостиг на работна ръка, който изкуственият интелект все още не може да запълни.
Все по-често се виждат смътни уверения за преквалификация и преназначаване от компании, когато се обявяват съкращения без конкретни подробности. Изключение прави Ikea, която заяви, че служителите в кол центровете, съкратени от изкуствения интелект, ще имат възможност да се преквалифицират като консултанти по интериорен дизайн.
Има някои примери за по-мащабни инициативи, насочени към справяне с този проблем, като например ангажиментът на IBM да обучи два милиона души в умения, свързани с изкуствен интелект. Но засега тези инициативи са сравнително оскъдни на място, с малко индикации, че обществото е формулирало някакъв стратегически отговор на ситуацията.
Кой носи отговорност? Дебатът за регулациите и защитата на труда
Досега има малко доказателства, че правителствата приоритизират отговора си. Има малко ясно формулирани стратегии за управление на загубата на работни места или за защита на уязвимите работници.
Може би отношението е, че щом технологичният сектор е причинил проблема и печели от него, той трябва да го реши.
Разбира се, реакцията варира в зависимост от юрисдикцията. В САЩ продължават споровете относно регулирането на технологичната индустрия, което би позволило на правителството да налага задължения относно управлението на съкращенията на работни места.
В Обединеното кралство и Европа обаче законодателите подкрепиха призивите доставчиците на изкуствен интелект да разкриват използването на защитени с авторски права материали при обучението на своите алгоритми, което би могло да повлияе на работните места в творческите индустрии.
Навигиране в променящия се свят на труда
С течение на времето въздействието на изкуствения интелект върху заетостта става все по-малко свързано с предсказване на бъдещето и повече със справяне с бързо променящата се реалност.
За отделните хора това означава придобиване на уменията, които ще са необходими, за да останат ценни в ерата на изкуствения интелект. Често това са умения, ориентирани към човека, като лидерство, комуникация, работа в екип, грижа или междуличностни умения.
За бизнеса това означава както избор на работа със системи с изкуствен интелект, които разширяват способностите на хората, вместо да ги заместват, така и инвестиране в учене през целия живот, повишаване на квалификацията и управление на прехода на работната сила.
А за правителствата и регулаторните органи това означава да изпълнят отговорността си да гарантират, че технологичните компании помагат на съкратените работници да намерят пътя си към нови, по-възнаграждаващи и ориентирани към човека роли.
