България отчита безпрецедентен ръст в завръщането на свои граждани от чужбина, особено от държави в Северна Европа като Германия, Великобритания, Франция и Нидерландия. По данни на експерти, около 60 хиляди българи са се завърнали в страната през тази година, а приблизително една трета от емигриралите проявяват желание да се приберат обратно при подходящи условия.
Георги Първанов, експерт в областта на човешките ресурси, подчертава, че ако тази тенденция се запази, демографският ефект, както и влиянието върху пазара на труда и инвестициите, ще бъдат значителни. Според него, около една трета от общо 2,5 - 3 милиона българи, живеещи в чужбина, обмислят завръщане, стига да бъдат осигурени благоприятни условия.
Паралелно с това, данните на Министерството на труда и социалната политика показват нарастващ внос на работна ръка. Само през първата половина на годината са издадени около 23 хиляди разрешителни за чуждестранни работници, в сравнение с 34 хиляди за цялата минала година. От тях 11 хиляди са сезонни работници, а останалите са получили виза „D“, позволяваща им престой от една до три години с възможност за подновяване.
Най-голям брой работници идват от Узбекистан, Киргизстан, Турция, Индия, Непал и все по-често от Индонезия. Експертите прогнозират, че 2025 г. ще бъде рекордна по отношение на вноса на работници от страни извън ЕС, с очакван брой от 50 хиляди разрешителни, което ще доведе до общ внос над 100 хиляди души.
Интересно е да се отбележи, че чуждестранните работници не представляват евтина работна ръка, тъй като получават същите условия като българските граждани. Проблемът, според Първанов, е в липсата на дългосрочна стратегия от страна на работодателите, които често наемат работници по спешност, без да планират подновяването на визите след три години.
Въпреки това, чуждестранните работници се адаптират успешно към условията в България и изпълняват своите трудови задължения. Те често идват от трудни условия и са силно мотивирани да работят и да изпращат пари на семействата си. Дори без необходимата квалификация, те бързо усвояват нови умения и са готови да работят извънредно.
В момента има остър недостиг на персонал за нискоквалифицирани позиции, което налага внос на работници и за професии, изискващи средна квалификация. Важно е държавата да има ясна стратегия за това дали да позволи на тези работници да останат трайно в България, за да се избегнат бъдещи проблеми с недостига на работна ръка.
