АИКБ представи необходимите основни и специфични дигитални умения за 67ключови професии в 13 икономически дейности
70% от предприятията в България считат, че дигитализацията е от ключово значение за развитие на успешна дейност. Това показват данните на Асоциация на индустриалния капитал в България от проведено изследване в 116 предприятия от 13 икономически дейности. Като най-сериозно влияние е отчетено при компаниите от „Въздушен транспорт“, „Издателска дейност“, „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила“, „Обработка на кожи и производство на обувки“ и „Производство на почистващи препарати“ – 100%, а най-слабо в „Растениевъдство и животновъдство“ – малко над 36 на сто.
Резултатите бяха представени на специално организирана кръгла маса, на която бяха обсъдени установените от АИКБ основни и специфични умения в ключовите професии/длъжности. Участие в събитието взеха заместник-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев, изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов, председателят на Националната агенция за професионално образование и обучения инж. Марияна Павлова, както и представители на социалните партньори.
„Основната цел на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие ни дигиталните умения“, който АИКБ изпълнява е да допринесе за привеждане на дигиталните умения и знания в съответствие с нуждите на бизнеса, а оттам и ускоряване на дигитализацията в българските предприятия. Чрез реализацията му ще се осигури връзка между необходимите знания и умения и изискванията на бъдещия пазар на труда за постигане на конкурентна и развиваща се икономика, основаваща се на технологичното развитие и осигуряваща устойчиви работни места“, заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията и ръководител на проекта.
На база на проведеното проучване са идентифицирани 67 ключови професии/длъжности, както и основните и специфичните дигитални умения, които се изискват за всяка една от тях. Те са разделени в пет категории, според Европейската рамка на дигиталните компетентности DigComp 2.1. Това са „Грамотност, свързана с информация и данни“, „Комуникация и сътрудничество чрез дигитални технологии“, „Създаване на дигитално съдържание“, „Безопасност“ и „Решаване на проблеми“.
Сред представените професии бяха агроном, инженер-технолог, моделиер на облекла, инженер химик, монтьор на радиоапаратура, самолетен пилот, библиотекар, дизайнер на печатни издания и ръководител набиране на персонал.
Най-значителен дял от знания и умения за всички професии се отчитат в категорията „Грамотност, свързана с информация и данни“. В нея се включват сърфиране, търсене и филтриране на данни, информация и дигитално съдържание, както и умения за управление и оценяване на данни. На второ място се нарежда безопасността с уменията за защита на личните данни, дигитални устройства и дигитално съдържание.
Следват „Комуникация и сътрудничество чрез дигитални технологии“ и „Решаване на проблеми“. Като изключително важни умения, които трябва да притежават заетите лица са уменията за взаимодействие по цифров път с колеги, партньори и други лица и организации, както и тези за споделяне на данни, информация и дигитално съдържание. При решаването на проблеми най-често работниците и служителите трябва да притежават умения за решаване на технически проблеми и умения за идентифициране на потребности и намиране на технологични решения за удовлетворяване на потребностите.
„Проекти като този на АИКБ са образци затова как може и трябва да се ангажират публични средства, за да се развие пазара на труда у нас, така че да отговаря на бъдещите изисквания. Това е и в основата за правилно формиране и изпълнение на социалните политики, които МТСП иска да осъществява чрез съвместна работа със социалните партньори. Истинската добавена стойност в българската икономика идва от развитието на знанията и уменията на работници, служители и мениджъри. Затова в министерството сме планирали политики с обща визия в периода 2021 – 2027 г. За целта са предвидени инвестиции за развитие на пазара на труда за близо 2 млрд. лв., чрез които ще обхванат 600 000 души“, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев.
За изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов проектът, който АИКБ и другите социални партньори изпълняват е от изключителна важност, тъй като агенцията ще е най-големия ползвател на данните и резултатите от него. „В момента има една празнота в практическите насочености за дигиталните умения, които трябва да притежават служителите и работниците. С реализирането на проекта АЗ ще има много по-ясна визия как по най-подходящ начин да подпомогне безработните лица да се реализират на пазара на труда“, допълни още той.
Сред най-важните преимущества, които предоставя дигитализацията предприятията са посочили развитието на високотехнологични производства, намаляване на разходите и сроковете за производство, постигане на по-висока производителност и качество на продукцията, повишаване на конкурентоспособността, формиране на високообразовани кадри и други.
Като част от перспективите, които дигитализацията открива са намаления стрес, напрежение и отговорност, усъвършенстване на организацията на работа, бързата комуникация, по-бързото въвеждане на нови продукти, създаване на условия за устойчиво развитие.
Въпреки многобройните позитивни процеси, които дигитализация ще насърчи участниците в изследването считат, че има и сериозни рискове, които може да бъдат създадени. Сред тях са липса на финансов ресурс за осъществяване на процесите на дигитализация, липса на квалифицирани кадри и създаване на зависимост от специалисти с определена квалификация, оскъпяване на производството, кибератаки, кражба на авторски права, интелектуална собственост и лични данни и големи икономически щети при грешка.
По думите на инж. Марияна Павлова идентифицирането на нуждите на заетите лица от дигитални умения ще даде възможност за изготвяне на специални профили за ключови професии, така че да отговарят на непрекъснато променящия се пазар на труда.
70% от предприятията в България считат, че дигитализацията е от ключово значение за развитие на успешна дейност. Това показват данните на Асоциация на индустриалния капитал в България от проведено изследване в 116 предприятия от 13 икономически дейности. Като най-сериозно влияние е отчетено при компаниите от „Въздушен транспорт“, „Издателска дейност“, „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила“, „Обработка на кожи и производство на обувки“ и „Производство на почистващи препарати“ – 100%, а най-слабо в „Растениевъдство и животновъдство“ – малко над 36 на сто.
Резултатите бяха представени на специално организирана кръгла маса, на която бяха обсъдени установените от АИКБ основни и специфични умения в ключовите професии/длъжности. Участие в събитието взеха заместник-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев, изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов, председателят на Националната агенция за професионално образование и обучения инж. Марияна Павлова, както и представители на социалните партньори.
„Основната цел на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие ни дигиталните умения“, който АИКБ изпълнява е да допринесе за привеждане на дигиталните умения и знания в съответствие с нуждите на бизнеса, а оттам и ускоряване на дигитализацията в българските предприятия. Чрез реализацията му ще се осигури връзка между необходимите знания и умения и изискванията на бъдещия пазар на труда за постигане на конкурентна и развиваща се икономика, основаваща се на технологичното развитие и осигуряваща устойчиви работни места“, заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията и ръководител на проекта.
На база на проведеното проучване са идентифицирани 67 ключови професии/длъжности, както и основните и специфичните дигитални умения, които се изискват за всяка една от тях. Те са разделени в пет категории, според Европейската рамка на дигиталните компетентности DigComp 2.1. Това са „Грамотност, свързана с информация и данни“, „Комуникация и сътрудничество чрез дигитални технологии“, „Създаване на дигитално съдържание“, „Безопасност“ и „Решаване на проблеми“.
Сред представените професии бяха агроном, инженер-технолог, моделиер на облекла, инженер химик, монтьор на радиоапаратура, самолетен пилот, библиотекар, дизайнер на печатни издания и ръководител набиране на персонал.
Най-значителен дял от знания и умения за всички професии се отчитат в категорията „Грамотност, свързана с информация и данни“. В нея се включват сърфиране, търсене и филтриране на данни, информация и дигитално съдържание, както и умения за управление и оценяване на данни. На второ място се нарежда безопасността с уменията за защита на личните данни, дигитални устройства и дигитално съдържание.
Следват „Комуникация и сътрудничество чрез дигитални технологии“ и „Решаване на проблеми“. Като изключително важни умения, които трябва да притежават заетите лица са уменията за взаимодействие по цифров път с колеги, партньори и други лица и организации, както и тези за споделяне на данни, информация и дигитално съдържание. При решаването на проблеми най-често работниците и служителите трябва да притежават умения за решаване на технически проблеми и умения за идентифициране на потребности и намиране на технологични решения за удовлетворяване на потребностите.
„Проекти като този на АИКБ са образци затова как може и трябва да се ангажират публични средства, за да се развие пазара на труда у нас, така че да отговаря на бъдещите изисквания. Това е и в основата за правилно формиране и изпълнение на социалните политики, които МТСП иска да осъществява чрез съвместна работа със социалните партньори. Истинската добавена стойност в българската икономика идва от развитието на знанията и уменията на работници, служители и мениджъри. Затова в министерството сме планирали политики с обща визия в периода 2021 – 2027 г. За целта са предвидени инвестиции за развитие на пазара на труда за близо 2 млрд. лв., чрез които ще обхванат 600 000 души“, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев.
За изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов проектът, който АИКБ и другите социални партньори изпълняват е от изключителна важност, тъй като агенцията ще е най-големия ползвател на данните и резултатите от него. „В момента има една празнота в практическите насочености за дигиталните умения, които трябва да притежават служителите и работниците. С реализирането на проекта АЗ ще има много по-ясна визия как по най-подходящ начин да подпомогне безработните лица да се реализират на пазара на труда“, допълни още той.
Сред най-важните преимущества, които предоставя дигитализацията предприятията са посочили развитието на високотехнологични производства, намаляване на разходите и сроковете за производство, постигане на по-висока производителност и качество на продукцията, повишаване на конкурентоспособността, формиране на високообразовани кадри и други.
Като част от перспективите, които дигитализацията открива са намаления стрес, напрежение и отговорност, усъвършенстване на организацията на работа, бързата комуникация, по-бързото въвеждане на нови продукти, създаване на условия за устойчиво развитие.
Въпреки многобройните позитивни процеси, които дигитализация ще насърчи участниците в изследването считат, че има и сериозни рискове, които може да бъдат създадени. Сред тях са липса на финансов ресурс за осъществяване на процесите на дигитализация, липса на квалифицирани кадри и създаване на зависимост от специалисти с определена квалификация, оскъпяване на производството, кибератаки, кражба на авторски права, интелектуална собственост и лични данни и големи икономически щети при грешка.
По думите на инж. Марияна Павлова идентифицирането на нуждите на заетите лица от дигитални умения ще даде възможност за изготвяне на специални профили за ключови професии, така че да отговарят на непрекъснато променящия се пазар на труда.
