България постига впечатляващи резултати в развитието на интернет инфраструктурата, но е изправена пред критични предизвикателства при нейното оползотворяване. Това става ясно от работния документ „Дигиталната икономика на България през 2026 г.“, който е част от „Доклад за цифровото десетилетие 2026“ на Европейската комисия. Данните са обект на анализ и от страна на Българската стопанска камара (БСК).
През 2025 г. страната ни отбеляза 93,53% покритие на свръхвисокоскоростни мрежи (VHCN), което е значително над средното за Европейския съюз от 85,54%. Оптичното покритие (FTTP) също е на високо ниво от 93,53%, докато при 5G мрежите страната достига 94,83%, макар и все още малко под средноевропейското ниво от 96,79%.
Въпреки добрата база, делът на фиксираните абонаменти за интернет със скорост от 1 Gbps или повече е едва 2,92%. Макар да се отчита годишен ръст с 44,3%, нивото остава под средното за ЕС от 26,97%. Същевременно 41,25% от мобилните устройства със SIM карти поддържат 5G мрежа, което представлява скок от 69% на годишна база, но все още не достига средната стойност за блока от 55,55%.
Основната спирачка пред напредъка е ниското ниво на дигитални умения сред населението, което пряко пречи на ефективната дигитализация на малките и средни предприятия (МСП) и публичния сектор. Само 35,5% от българите притежават основни дигитални умения, при средно 38,3% за ЕС. Тези пропуски са най-силно изразени сред възрастните хора, лицата с по-ниско образование и жителите на селските райони.
Дигиталните обществени услуги остават под средните европейски показатели, като достъпът до тях е 68% за гражданите и 94% за бизнеса. Изключение прави електронното здравно досие, чийто достъп възлиза на 87,5%, нареждайки България близо до средните нива в ЕС. Експерти препоръчват спешно укрепване на уменията, увеличаване на ИКТ специалистите и оптимизиране на обществените услуги.
Анкетно проучване на БСК сред 847 компании разкрива, че 40% от мениджърите виждат липсата на кадри с цифрови умения като основна бариера за растеж. Следват финансовата несигурност (33%) и ограниченият достъп до качествена информация (15%). Фирмите посочват и регулаторната тежест като сериозен проблем, като 7% от работодателите са докладвали за значителни административни бариери през 2025 г.
Бизнесът допълнително страда от честа фрагментация, наличие на паралелни процедури и липса на институционален капацитет. От БСК предупреждават, че тези фактори увеличават разходите за съответствие и застрашават инвестиционния климат. Несигурността в административните процеси може да принуди част от компаниите да преместят своята дейност в по-благоприятна среда.
