Експанзията на изкуствения интелект налага спешно преосмисляне на дигиталната инфраструктура. Разработчиците търсят иновативни начини енергоемките сървъри да съжителстват с околната среда, черпейки по-малко ресурси.
Центровете за данни са гръбнакът на глобалния интернет, но изискват огромни количества електроенергия и вода. С мащабирането на ИИ натискът върху веригите за доставка на енергия ще става все по-неустоим.
Симон Ларсон от Lenovo предупреждава за предстояща повратна точка в архитектурата на съоръженията. Технологичните лидери вече изследват устойчиви и нестандартни решения за справяне с кризата в цифровата инфраструктура.
Проучване на Lenovo показва, че традиционните центрове не отговарят на новите цели за устойчивост. Едва 46% от ИТ мениджърите потвърждават, че техните проекти подкрепят екологичните стандарти.
В търсене на промяна се предлагат концепции за центрове под земята или в небето. Тези проекти целят пълна интеграция с природата и използване на денонощна слънчева светлина.
Моделът на т.нар. „информационни селища“ предвижда сървърите да се разполагат близо до градски райони. Така излишната топлина може да захранва училища, домове или дори уелнес центрове.
Въпреки иновативността си, тези идеи са изправени пред сериозни инженерни и регулаторни предизвикателства. От Lenovo признават, че мащабното им реализиране вероятно ще бъде възможно едва след 2055 година.
Разликите в регулациите по света също оказват влияние върху внедряването на новите технологии. Европа залага на по-строги правила, докато САЩ предпочитат мащабни кампуси с ултрависока плътност.
Историята вече познава опити за иновации, като подводния център на Microsoft от 2018 година. Проектът използва морската вода за охлаждане и се захранва изцяло от възобновяеми източници.
Днес излишната енергия вече намира реално приложение в отоплението на сгради и басейни. Пример за това е съоръжение на Equinix, което отопляваше олимпийските басейни в Париж.
Надпреварата за орбитални центрове за данни също се ускорява с участието на Google, Nvidia и Alibaba. Проектът ASCEND на ЕС проучва възможността за извеждане на сървъри в орбита.
През ноември стартъпът Starcloud изпрати в космоса чип, значително по-мощен от всичката досегашна орбитална мощност. От 2020 г. в подобни проекти са инвестирани около 70 милиона евро.
Космическите центрове обаче остават скъпи и технически трудни за поддръжка в краткосрочен план. Предизвикателствата включват радиация, охлаждане във вакуум и високи разходи за транспорт.
Икономическата логика на тези проекти зависи до голяма степен от успеха на ракети като Starship. Цената за изстрелване трябва да падне драстично, за да стане моделът финансово устойчив.
Освен функционалност, архитектите на бъдещето търсят и визуална естетика чрез използването на биомимикрия. Центровете не трябва да бъдат „безолични сиви кутии“, а част от градската среда.
За осъществяването на тези визии е необходима бърза модернизация на енергийните мрежи. Финансовата обосновка и новите политики ще бъдат ключови за навлизането на зелените технологии.
