Стратегията за устойчиво развитие на сектора залага на диверсификацията на продуктите и услугите

Очакваме още по-добри показатели в туризма през летния сезон и цялата 2014 г. Вече го констатираха и българската статистика, и данните от Световната организация по туризъм към ООН. За първото тримесечие на годината имаме обобщен ръст от 4.1 на сто в сектора, а само за април НСИ отчита над 20,8 на сто ръст на хотелските нощувки  в България, което е много добро постижение. Това заяви заместник-министърът на икономиката с ресор туризъм Бранимир Ботев по телевизия news7. Той посочи, че през първите четири месеца на 2014 г. ръстът на украинските туристи в България например е бил 14% спрямо същия период на 2013 г. по данни на НСИ.

Българският туризъм като цяло е във възходящ тренд и е важно тази скорост да се увеличи, като паралелно се разнообразяват предлаганите услуги и продукти, стана ясно от думите на Ботев. Потенциалът на страната ни е огромен – слънчево море, високи планини, изобилие от термални минерални води, богато културно-историческо наследство, разнообразна и съхранена природа. Всичко това обаче е нужно да се представи максимално добре на международните пазари, за което са нужни комплексни усилия от администрацията и бизнеса. Средствата за реклама от бюджета са ясни, бяха обсъдени и приети на оперативно заседание на Министерския съвет и се очаква общият размер на сумите за промотиране на страната ни да превишава в пъти миналогодишните. МИЕ е направило всичко необходимо средствата най-сетне да бъдат предоставени от правителството и имаме положително становище от Министерството на финансите. Важно е как с тях да привлечем допълнителни продукти покрай основните, за които туристите идват. Така те ще могат да съчетаят почивката си на море или планина с посещения в културни и исторически обекти, да опознаят фолклора, кухнята, автентичния бит на българите, каза още Ботев.

Той подчерта, че от години един от най-болезнените въпроси е как всичките 43 хил. регистрирани артефакти у нас да се превърнат в реални туристически  атракции. Зам.-министър Ботев бе категоричен, че са необходими бързи промени в законодателството, за да се реши съдбата им, защото „хем са публични, хем няма кой конкретно да ги поддържа и експонира“. Тоест въпросът за това кой е стопанинът, кой ще се грижи за конкретния артефакт и ще го управлява като туристическа атракция стои нерешен. Дали ще правим единен регистър и ще разпределим отговорността, дали ще ги концесионираме, трябва да се реши максимално бързо, констатира зам.-министърът. Така регистрираните артефакти у нас ще могат да акумулират допълнителен туристически продукт и да позиционират България на по-високо международно ниво като дестинация. Платежоспособните туристи, към които се стремим, търсят няколко туристически продукта извън основния. Стационарната почивка на море или ски вече е коренно променена. Туристът търси няколко комбинирани продукта – водещ и няколко съпътстващи. Културно-историческият туризъм например има преимуществото да е основен, но и съпътстващ, който повишава цената на продукта, допълни Ботев.

Друга огромна ниша според него са минералните води, чрез които се предлагат целогодишни услуги. Сезонният туризъм е на изчерпване. СПА и уелнес центровете могат да функционират четири сезона, да привличат корпоративни клиенти, големи здравни каси, пенсионни фондове, здравно-осигурителни дружества. Това е част от бъдещето на сектора, залегнало в стратегията на МИЕ за устойчивото му развитие до 2030. България е с най-голямата концентрация на термални минерални води. 423 млн. литра минерални води дневно се излива на наша територия, а ние използваме едва под 1.5 на сто от тях, припомни Ботев. В същото време България получи четири награди от шест категории за постиженията си в СПА и уелнес туризма от Европейската СПА асоциация и вече застава на почетната стълбичката за тези услуги на континента.

Ботев подчерта, че приетата от правителството стратегия до 2030 г. отчита туризма като структуроопределяща индустрия за България с най-висок и устойчив ръст. Той заяви, че документът ще е основа за консолидиране на мненията на всички заинтересовани страни, защото е изработен с участието на научните среди, университетите и бранша. Основният акцент в него е диверсификацията. Наситеността на морето е стигнала своя максимум, имаме огромен потенциал в минералните води, културно-историческото наследство, целогодишния планински туризъм, екотуризма и пр. Стратегията обаче трябва да се следва от своя екшън план – Националния генерален мастер план. От Световната организация по туризъм вече получихме официалното потвърждение на нейния ръководител негово превъзходителство Талеб Рифай, че са готови да изработят за България този мастер план. Това е най-високият възможен качествен щемпел за постигнатото досега, съобщи зам.-министърът.

Той акцентира също, че основен таргет в стратегията са не само чуждестранните, но и българските туристи, които вече разполагат с богата база за сравнение с по-близки и далечни дестинации, но има все още какво да научат за собствената си страна. За да стане България по-разпознаваема от всички туристи, е нужно да се използва максимално инструментът за участие на туристическите борси. Стратегията на експониране на останалите продукти освен лятно море и зимна планина трябва да включва и акцент върху районите, като водеща роля за това имат общините и туристическите съвети към кметовете, обобщи Бранимир Ботев.

Вижте още:

Министерството на иновациите и растежа подпомага бизнеса със 146 млн. леваНа 29-и ноември в София фондация Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ заедно с общинска...