Правителството подготвя внасянето на коригирания проектобюджет за 2026 година в Народното събрание още в понеделник. Този финален вариант е резултат от конструктивен диалог, довел до отпадането на редица спорни мерки от първоначалното предложение.
Министърът на финансите Теменужка Петкова анонсира постигнатото съгласие по основните параметри на бюджета след среща със социалните партньори. В понеделник предстои заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, последвано от Министерския съвет, за да бъде внесен проектът следобед.
Сред ключовите консенсусни точки е запазването на данък дивидент на ниво от 5% и отказът от увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта. Освен това отпада задължението за бизнеса да използва СУПТО софтуер, одобрен от НАП, както и автоматичният механизъм за възнагражденията в сферите „Отбрана“ и „Сигурност“.
Синдикатите и работодателите финализираха и размера на максималния осигурителен доход за 2026 г., който ще бъде 2300 евро. Министерството на финансите планира и 10% увеличение на възнагражденията за всички заети в публичния сектор, като част от общата политика за доходите.
За да бъде постигнат баланс, капиталовата програма на правителството претърпява свиване с общо 750 млн. евро. Това включва намаление от 450 млн. евро от националното финансиране и 300 млн. евро от капиталови разходи със средства от европейските фондове и програми.
По думите на Петкова, разходите по бюджета за 2026 г., съобразени със Закона за публичните финанси, ще достигнат 40,1% от брутния вътрешен продукт на страната. Намерен е и начинът за компенсиране на необходимите 1,5 млрд. евро приходи, които отпаднаха с премахването на първоначално заложените мерки.
Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, изрази задоволство от бързото постигане на договорки по ключови теми между бизнеса и синдикатите. Той подчерта, че запазването на данъците е силен положителен сигнал за инвеститорите, тъй като повишение би засегнало както фирмите, така и работниците.
Димитър Манолов, председател на КТ „Подкрепа“, отбеляза, че предложенията от синдикалните организации са били около 100 мерки. Той вижда постигнатият консенсус като добра основа за бъдещо сътрудничество, като реформите в администрацията предстои да бъдат обсъждани през идната година.
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, уточни, че чрез взаимни компромиси е договорено запазване на данъците за бизнеса, но е осигурена и политика за ръст на доходите, особено в недофинансирани сектори в обществения сектор.
Румен Радев, ротационен председател на АОБР, благодари за обществената подкрепа на позицията да не се променя данъчно-осигурителният модел на България. Той посочи, че предстоят разговори за реформи в пенсионната система, целящи разделяне на социалните от пенсионните плащания.
Радев допълни, че автоматичният механизъм за минималната работна заплата остава, но е договорено тя да бъде „отвързана“ от тази формула и за 2027 година. Постигнато е и споразумение за поетапно премахване на трайно незаети щатни бройки в държавната администрация в периода 2026-2028 година.
