Хроничният дефицит в държавния бюджет не е безвреден, камо ли “нужен”. Той значи: бързо задлъжняване (респективно неизбежно вдигане на данъци), следователно и предизвикателства пред стабилността на борда, който има нужда от устойчива фискална рамка по презумпция.
Означава още: покачване на рисковата премия, ерго по-високо лихвено бреме за финансирането на домакинства, бизнес и държава. Когато дупката между приходи и разходи се запълва с външен дълг, означава и нова парична маса отвън, което помпа нагоре и инфлацията. Не по-малко опасно от дефицитното харчене е политизирането на икономиката - от 35-36% правителствените разходи приближават 45%, което е манна небесна за корупцията, политическия клиентелизъм и липсата на икономическа ефективност.
