Шест версии на „Плана за възстановяване и устойчивост“ (да пази Господ от такива словосъчетания - все едно го е писал някой съветски апаратчик през пролетта на 1974 г.), хиляди страници, много „декарбонизация“ и... нито една дума за ядрената енергетика, която дава над 74% от нискоемисионната електроенергия в страната.
Освен всякакъв друг, сме изпаднали и в енергиен нихилизъм.
Може би някой трябва също така да обясни на енергийните корифеи, че батериите НЕ ПРОИЗВЕЖДАТ, А СЪХРАНЯВАТ ЕНЕРГИЯ.
След това да обясни на новите енергийни корифеи, че колкото и огледала и вятърни мелници да залесят по плодородната ни земя, отново ще бъдат зависими от прищявките на времето.
А какво да кажем за другия стълб в електроенергийната система - въглищните ни централи? Освен, че са лоши, правят CO2, бъдещето им е оставено в сивата зона.. не ми се мисли какво ще се случва там, но съгласно този план не е на добре работата..
И накрая...
Какво възстановяване, какви пет леа'?
Моят План за възстановяване и устойчивост е само от едно изречение:
„Върнете експертния дебат в енергетиката, воден от хора, които разбират.“
