Ако история като физическа блокада на трафика и отвличане на Президента на Венецуела се беше случила преди десетина години, цената на нефта щеше мигновено да излети в небесата.
Но ето, че не само не мърда нагоре, а даже отчита поредния спад (графиката е само за последната седмица).
Дали пък пазарът не очаква изведнъж САЩ да поемат пълен контрол върху Венецуела и компаниите им да почнат да помпат още през идващите седмици? Не мисля. Нито има ясни индикации, че САЩ имат контрол, нито Chevron и всички останали могат бързо да наваксат десетилетия разруха в добивната, транспортна и преработвателна инфраструктура на Венецуела.
Каквото и да се случи, Венецуела ще остане относително малък износител поне в следващите няколко години. Най-важният фактор, който потиска цените, е много по-тривиален: Технологичният напредък в търсенето, проучването и добива на нефт и газ по целия свят е изумителен.
Шистовата революция напредва с нови сили и видимо вече напуска границите на Северна Америка. Добивът в океаните достига немислими дълбочини и ефективност. Китай през ден прави нови открития, които разработва с рекордна скорост.
Парите се връщат в сектора. Водещите нефтодобивни компании постигат невероятен спад в себестойността на добива. Акциите им се търгуват на рекордни нива, въпреки силно потиснатите цени на суровия петрол...
