Нека първо да махнем емоцията и "Кой е добрият и кой е лошият“. Николас Мадуро е диктатор, корумпиран, с разрушена държава зад гърба си. Това не е спорно.
Доналд Тръмп и хората около него (и преди, и сега) играят твърдо, често цинично, понякога на ръба, понякога отвъд него. Това също не е спорно.
Проблемът не е кой е бил "извлечен“, "отвлечен", "похитен", а какво се нормализира, каквато е целта на правните норми.
Исторически имаме две рамки:
- Rule of law – правилата важат, дори когато резултатът не ни харесва
- Rule of power – силният прави каквото може, слабият търпи (това, което всички анализатори тръгнаха да обясняват вчера)
Аз твърдя, че отдолу работи нова трета форма:
- Rule of perceived legitimacy – ако "повечето хора“ мислят, че е добре, значи е позволено
Това за мен е много по-опасно от чистото върховенство на силата, защото:
- Силата поне е честна – знаеш кой доминира
- "Общественото одобрение“ може да бъде произведено, манипулирано, насочено Ако отвличане / екстракция / тайна операция се приема за "добра“, защото:
- "Той е лош“
- "Съдилищата във Венецуела са бавни или подчинени“
- "ООН нищо не прави“ …
тогава правото вече не е рамка, а пречка.
