В условията на затихващ глобален растеж и рецесия в еврозоната и Германия е доста наивно да мислим, че в края на годината няма да видим забавяне и у нас. Прогноза за ръст от 1.8% на БВП е меко казано оптимистично допускане на финансовото министерство. В приходната част неизбежно ще забележим подводни камъни, а ако не овладеем и разходите, където също има доста наивни допускания и потенциални рискове - може да имаме проблеми.
Механичното свиване на дефицита на хартия не бива да се фетишизира - това може да стане и със сериозен административно-данъчен натиск върху малкия и среден бизнес у нас, което допълнително да обезкуражи и без това застиналите частни инвестиции, водещи до органичния растеж, от който всъщност се нуждаем.
Правилно в случая е да се помисли за повече ефективност на публичните разходи и административна реформа, която да поощри работещите звена и да изчисти политическите назначения в държавната администрация. Редуциране на ведомства, окрупняване на общински структури и подобряване на финансовото състояние на общините чрез повече самостоятелност и данъчна децентрализация. Това са системни и визионерски решения, а не за всекиго по нещо и на парче.
Частният и публичният сектор са като скачени съдове, затова трябва да мислим как да произвеждаме повече като икономика, за да има и какво да се “преразпределя” през бюджета. Алхимията да се раздават неща, които още не са произведени - не сме я измислили. Няма и да го направим.
Хубавата новина действително е, че няма паническо вдигане на данъци, но е важно дългосрочно да овладеем разходите на хазната, спирайки хроничните дефицити и оставайки свободната икономика и средната класа, захранващи бюджета, да дишат.
В противен случай ще продължаваме да преливаме от пусто в празно, тънейки в стопански застой и застрашавайки фундамента на финансовата ни стабилност - валутния борд.
