За българските политици може със сигурност да се каже, че имат нос за властта. Могат да надушват зад коя идея/организация/тенденция има сила, има потентност.
Кой господар е силен, кой слаб.
Кой е самецът в стадото.
Например, Радан "Зелената сделка" Кънев днес не обелва нито дума за предстоящата зелена технологична нирвана, идваща от коридорите на властта в Брюксел. Защо? Защото минахме пика на зеленото безумие, и поне временно вече важните неща за ЕС-клетниците са индустрията и превъоръжаването.
Радан е хрътка и следи, къде тече мазнинката. В този смисъл, куче е и Атанас Зафиров, който макар очевидната си роля на фигурант има в себе си и нещо политическо по български. Усетил е, че в Китай се случва нещо важно и някаква реална власт ще заседава...може би е добре и той да се отърка в нея. Всъщност рядко се случва, но тук умнокрасивите анализатори са прави. Зафиров извършва сериозно предателство срещу евроатланитческата линия на мутро-прогресивистката власт.
Той евроатлантизмът е в момента (заради Тръмп) само евро, а самата власт готова на секундата да си смени всички изконни разбирания, но линията се държи. Досега. Серията от събития в Китай без съмнение бяха заявка за отпор срещу световната англо-саксонска империя и нейните европейски васали. Китай ще продължи да преконфигурира плантерната геополитика и икономика и, заедно с недоволния от събитията Тръмп, да създава нов мулти-полярен свят.
Ако му се пречи със сила, е затова имаше и военен парад. С моята предубеденост на икономист, смятам, че основното постижение на китайците е поетапното откъсване от американската валутна и търговска доминация. Перестройката на пост-1971-ва света, доминиран от долара и самолетоносача. Всъщност самият Тръмп прави същото, с идеята да запази максимално от доминацията на САЩ след десетилетия на грешки. Неговата задача е много по-трудна от тази на Си, защото изостава и трябва да бърза, където Китай е с поне десетилетие преднина.
Вкоренените интереси, както често показва историята, потапят империята. Рим внася варвави в полза на върхушката, докато накрая разграбванията довършват всички. Подобни промени надушват и притеснените родни елити. А резултатът от тях неясен.
Следва припряно хеджиране на експозиции.
Каква инфраструктура да подарим на Тръмп?
Ами ако на някоя салфетка ни сложат в ДРУГАТА графа?
Ако се окаже, че ще трябва да ставаме третосветници, вместо евроатлантици?
Замислям се, ако Соломон Паси трябва да направи още един завой, своебразно връщане на фотьойла до бай Тошо и то след като слагаше ракети във Варна срещу Путлер. Бойко ще е преоктрие, че е бил офицер на НРБ, а г-н Пеевски си е вече в правилния кабинет. Но първо - Наско да заяви готовност пред другарите.
Скритата новина от началото на 2025 г. е безпокойството обзело жълтопаветните класи, независимо от кой лагер.
За един слуга няма по-страшно от неясния господар.
