Председателят на Фискалния съвет предупреждава за нарастващи разходи за държавната администрация, особено в силовите министерства. Прогнозира се, че през 2025 г. те ще достигнат 46% от бюджета, което е значително над обичайните 36%. Според експерта, основната причина за очакваната висока инфлация са именно увеличените разходи за държавни служители, а не навлизането в еврозоната. Допълнителните средства в обращение водят до повишаване на общата инфлация, подчерта той, като посочи, че фискалната политика, заложена в Бюджет 2025, е ключов фактор.
Фискалният съвет отбелязва, че бюджетът вече е на дефицит през юни, което е необичайно за този период на годината. Това се дължи на прекалено оптимистични прогнози за приходите, особено по ДДС, където е заложен ръст от 32% при реално увеличение от около 14% към средата на годината.
Експертите от съвета са категорични, че социалните осигуровки не трябва да бъдат променяни, тъй като това би имало негативни последици за бизнеса и икономиката. Вместо това, предлагат се алтернативи като повишаване на ДДС до 22%, което се смята за по-ефективно и по-малко изкривяващо. Данъкът върху добавената стойност има висок процент на събираемост – над 90% – и се начислява върху потреблението, а не върху производството.
Фискалният съвет планира да представи анализи за различни алтернативи, включително актуализация на местните данъци, чиито нива и данъчни оценки не са актуализирани от над 15 години. По изчисления на съвета, подобни мерки могат да осигурят около 3 милиарда лева допълнителни приходи, което е недостатъчно за пълно покриване на дефицита, но е важна стъпка.
Предлага се и обсъждане на въвеждане на временен данък върху свръхпечалбите, особено в банковия сектор, тъй като подобна практика вече е въведена в 14 държави от Европейския съюз, включително Германия, Франция и Италия.
Дянков подчертава, че проблемът в бюджета не е свързан с влизането в еврозоната, а с фискалната политика, провеждана през последните пет години. Той отбелязва, че през 2024 г. България е била на ръба да не изпълни критериите за присъединяване към еврозоната, а дефицитите са били скрити чрез допълнителни разходи.
Въпреки трудностите, Дянков остава оптимист за приемането на еврото през януари 2026 г. и смята, че страната отдавна е готова за това – още от 2007-2008 г. Според него, колкото по-бързо се случи приемането, толкова по-добре за страната.
Освен това, той изрази загриженост за хроничното недофинансиране на инфраструктурните проекти. Въпреки залагането на средства, се освояват едва 30%.
