Българският бизнес очаква повишаване на разходите за труд след въвеждането на еврото през 2026 г. Над една четвърт от ръководителите на компании в страната прогнозират необходимост от увеличение на заплатите на служителите си в близките месеци или непосредствено след приемането на общата европейска валута.
Това показват резултатите от третото национално представително проучване „Присъединяване на България към еврозоната“, проведено от Алфа Рисърч в периода 8-22 юли. Изследването проследява нагласите на гражданите и бизнеса по отношение на предстоящото присъединяване към еврозоната.
Според данните, 7% от мениджърите планират да вдигнат заплатите още през следващите един-два месеца, докато 20% очакват да го направят веднага след въвеждането на еврото. По-голямата част от работодателите – 55% – възнамеряват само да превалутират заплатите, запазвайки номиналните стойности в евро.
Като цяло, проучването отчита стабилизиране на подкрепата за присъединяване към еврозоната. Сред гражданите, положителното отношение преобладава с 49,2% спрямо 45,8% отрицателни мнения. Това представлява увеличение с 3 процентни пункта спрямо май. Бизнесът запазва високи положителни нагласи – 69% подкрепят членството, срещу 30% против.
Въпреки това, социолозите отчитат нарастване на опасенията сред населението от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71% от анкетираните изразяват подобни притеснения. Това е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото, което показва широко разпространено безпокойство. Експертите предупреждават за риск от ерозиране на обществените нагласи при евентуално увеличение на цените в края на годината и през първите шест месеца на 2026 г.
Основните притеснения на българите са свързани с краткосрочните ефекти от въвеждането на еврото. Въпреки че някои опасения са намалели през последния месец, негативната оценка за последствията в близко бъдеще остава преобладаваща – 47% негативни срещу 39% позитивни мнения. В същото време, както гражданите, така и бизнесът имат оптимистични очаквания за дългосрочните ефекти, особено предприемачите (65% : 22%).
Очакваните позитиви включват удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с други европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, както и затвърждаване на европейската принадлежност (всички между 25-30%).
Въпреки че двойното обозначаване на цените в лева и евро е въведено сравнително наскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. Първоначалните впечатления са смесени – 34% твърдят, че двойното обозначаване ги улеснява, докато 36% признават, че по-скоро ги обърква, често подвеждани от по-ниската цена в евро.
Предпочитаният начин за обмяна на левовете остават банковите клонове, като делът на гражданите, избиращи този начин, нараства до 71%, почти изравнявайки се с този на бизнеса (76%). Това се дължи на кампаниите на банките за внасяне на левове без такса. Обменните бюра губят популярност (от 12% през май до 5% през юли), но остават предпочитани от хора с по-големи суми.
Проучването отчита значително нарастване на самооценката на гражданите за степента на информираност относно въвеждането на еврото – от 39% през май на 50,5% през юли. При предприемачите информираността е още по-висока – 82,6%.
Основните източници на информация за гражданите са телевизията (72%), интернет сайтове (30%) и социалните мрежи (21%). Към днешна дата, 91% от гражданите знаят, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026 г., а 67% са наясно с фиксинга на БНБ (1,95583 лева за 1 евро).
