Едва 8% от работодателите в България изразяват пълна готовност за прилагане на новата евродиректива за прозрачност на възнагражденията. Тези регулации влизат в сила през юни и трябва да започнат да се прилагат от началото на юли. Информацията бе споделена от Пламен Макавеев, изпълнителен директор на Manpower България, в ефира на Bulgaria ON AIR.
Новата директива на ЕС налага на работодателите сериозно задължение при публикуване на обяви за работа. Те ще трябва да посочват точната сума на стартовото възнаграждение за всяка позиция. Това изискване цели да сложи край на досегашната практика на прикриване на реалните нива на заплащане.
Проучванията показват, че близо 82% от бизнес лидерите са информирани и до известна степен подготвени за промените. Въпреки това реалното внедряване на нужните процеси все още е в начален етап. Около 37% са в процес на подготовка, 41% планират да започнат скоро, а 18% признават пълна неподготвеност.
Очакванията на 44% от мениджърите относно новото регулиране са предимно негативни. Основните притеснения са свързани с административната натовареност и управлението на вътрешното равновесие в екипите. Прозрачността все още се възприема като бюрократична тежест, а не като инструмент за изграждане на доверие.
Пламен Макавеев отбелязва, че комуникацията със служителите е основното притеснение на бизнеса. Мнозина се опасяват, че ще трябва да аргументират разлики в заплащането на служители на сходни позиции. Темата за доходите остава своеобразно „табу“ в България, където икономическото ниво се определя от скрити параметри.
Документалната промяна е само едната страна на процеса, като са нужни дълбоки промени в корпоративната култура. Бизнесът трябва да е готов да отговаря на въпроси, които досега не са били поставяни открито. Експертът подчертава, че заплащането винаги е било водещ фактор за привличането на качествени кандидати.
Статистиката сочи, че 20% от служителите сменят работата си поради високи нива на стрес в компанията. Други 17% напускат работните си места заради липса на перспективи за професионално развитие. В отговор на това българските компании залагат на по-високи възнаграждения и по-атрактивни пакети с придобивки.
Към края на 2025 година средната работна заплата у нас е достигнала ниво от 2678 лева. Парламентът междувременно прие нови правила за гъвкаво работно време за родители на деца до 12-годишна възраст. Същевременно вносът на работна ръка от чужбина се очертава като фактор, който влияе върху местния пазар.
Прогнозите за първата половина на 2026 година показват, что 75% от компаниите планират ръст на заплатите. Тези данни се базират на анкета сред над 350 български фирми от 15 различни икономически сектора. Очакванията са за стабилен растеж на доходите през цялата календарна година.
Конкретните данни сочат, че 41% от работодателите ще увеличат възнагражденията с между 6 и 10 на сто. Около 27% планират по-скромен ръст до 5%, докато 24% от предприятията няма да имат възможност за повишение. Само 1% от компаниите предвиждат значително увеличение от над 20% за служителите си.
Секторите с най-голям потенциал за положителна промяна в заплащането са производството, търговията и продажбите. Докато паричните стимули растат, допълнителните социални придобивки се развиват със значително по-бавни темпове. Близо 75% от бизнеса не предвижда промени в пакетите със социални бонуси.
Компаниите, които все пак ще надграждат придобивките си, ще разчитат на утвърдени вече методи. Те включват ваучери за храна, допълнително здравно осигуряване, бонуси за резултати и тиймбилдинг програми. Тези елементи остават ключови за задържането на кадри в условия на засилена конкуренция.
