Тази помощ не само ускорява местната модернизация, но ще помогне на България да следва тенденциите на световния пазар и да обезпечи продоволствената си сигурност, прилагайки най-новите научни постижения.
Предвид целта на България да развива и модернизира своя биотехнологичен сектор, подкрепата от институциите и инструментите на ЕС е безценна. Пример за това е Южен централен регион, където биотехнологиите са изведени от правителството като приоритет за икономически растеж.
Скорошно събитие на Центъра за цифрови иновации "ЕЦИХ Тракия" демонстрира пресечната точка на предприемачеството и авангардната наука, подкрепена от ЕС. Екипът на единствения български стартъп, произвеждащ биоразградими опаковки, алтернативни на пластмасовото ламиниращо фолио, представи основните механизми за подкрепа от ЕС, които са използвали, докато са полагали основите на своя бизнес проект и на своето производство в България, което разчита изцяло на суровини със сертифициран произход. Инструментите включват EIT Climate Launchpad, EIT RIS Accelerator, Climate-Kic Journey, The Chivas Venture, EUSIC, Village Capital Program, Mass Challenge, Innovation Norway.
Достъпът до финансиране и наставничеството чрез инкубатори за стартиращи предприятия не е единствената област на подкрепа, които ЕС предоставя на местните предприемачи в областта на биотехнологиите. Експертите изтъкват решаващата роля на създаването на синергии между различни иновативни технологии като блокчейн, високопроизводителните изчисления (HPC) и прилагането на новите геномни техники (NGT) в съвременното селско стопанство и извън него.
"Новите геномни техники, включително наградената с Нобелова награда CRISPR/Cas9, се фокусират върху прецизното редактиране на специфични гени за развиване на желани характеристики в културите, които са от съществено значение за устойчивостта на климата и намаляването на зависимостта от химически вложения. По този начин те предлагат обещаващ път за учените и предприемачите в областта на биотехнологиите, тук в България", каза доц. д-р Божин Божинов от Аграрния университет - Пловдив.
Най-скорошната инициатива на ЕС за либерализиране на пазарния достъп до онези NGT растения, които могат да се появят в природата и по естествен път или чрез конвенционално размножаване, беше представена от учените на събитието в Пловдив като механизъм, който има за цел да катализира развитието на жизнена биотехнологична екосистема в целия Съюз в стремеж да направи селското ни стопанство по-устойчиво.
Чрез прецизното и бързо разработване на подобрени растителни сортове, които са устойчиви на климатичните промени, учените изтъкват, че ще се получават по-високи добиви и ще се изискват по-малко торове и пестициди. Новите геномни техники имат потенциала да подкрепят различни сектори на българската икономика. Всичко това в контекста на богатите традиции, които България има в селекцията и производството на сертифицирани семена.
Представители на Българската асоциация по киберсигурност, която е член на Хъба за дигитални иновации „Тракия“, се възползваха от участието си в скорошното събитие на ЕЦИХ Тракия, за да подчертаят факта, че осигуряването на сигурността и непрекъсваемостта на хранителната верига е ключов компонент от националната сигурност на България. Ето защо местните усилия за научноизследователска и развойна дейност в областта на земеделието, биотехнологиите и хранително-вкусовата промишленост, подкрепени от най-новите инструменти на политиката на ЕС и технологичните иновации, трябва да бъдат насърчавани със всички средства. Така ще се намали значително зависимостта на България от внос от трети страни в условията на постоянно променяща се и нестабилна геополитическа среда.
