Синдикатът КНСБ излезе с официален отговор на позицията на Управителния съвет на КРИБ относно исканията за увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес. От организацията подчертават, че техните предложения, лансирани през 35-годишната история на КНСБ, винаги са били публични, аргументирани и отворени за дискусия. Според КНСБ, всички предложения, включително тези за справедливо данъчно облагане, са обект на задълбочени обществени и експертни обсъждания. Те вярват, че това е демократичният път за защита на публичния интерес и изразяват тревога относно призивите за прекратяване на социалния диалог, които според тях накърняват демократичните практики.
Синдикатът КНСБ излезе с официален отговор на позицията на Управителния съвет на КРИБ относно исканията за увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес. От организацията подчертават, че техните предложения, лансирани през 35-годишната история на КНСБ, винаги са били публични, аргументирани и отворени за дискусия.
Според КНСБ, всички предложения, включително тези за справедливо данъчно облагане, са обект на задълбочени обществени и експертни обсъждания. Те вярват, че това е демократичният път за защита на публичния интерес и изразяват тревога относно призивите за прекратяване на социалния диалог, които според тях накърняват демократичните практики.
"Напомняме, че социалният диалог е основен гарант за социалния мир и стабилност, даващ възможност за съчетаване на различни интереси чрез преговори и компромиси,"припомнят от КНСБ. Те считат, че призиви за прекратяване на този диалог са контрапродуктивни и не служат на интересите на икономиката и обществото.
Синдикатът посочва, че поставянето на теми за публична дискусия е реакция на реални дисбаланси и несправедливости, като нарастващото социално неравенство и несъразмерната данъчна тежест. Като най-голяма национално представителна организация, КНСБ има отговорността да насочва обществения дебат към справедливи за работещите, устойчиви за икономиката и полезни за обществото решения.
Относно данъчната политика, КНСБ последователно поддържа позицията си за преструктуриране на данъчната тежест, а не за нейното механично увеличаване. Основната цел е да се повиши разполагаемият доход на хората с ниски и средни доходи, тъй като тяхното потребление е ключов двигател на икономическия растеж.
Предлага се по-справедливо облагане на парични потоци, които от години остават извън активния икономически оборот. Очакваният ефект е достигане на допълнителни 6,2 млрд. лв. бюджетни приходи, по-добър баланс между преки и косвени данъци, намаляване на неравенствата и ограничаване на стимулите за укриване на осигуровки.
КНСБ отбелязва, че вместо такава реформа, все по-често се обсъжда повишаване на ДДС от 20% на 22%, което би натоварило пряко работещите хора и крайните потребители.
Синдикатът категорично заявява, че не предлага увеличение на данъците върху труда. Напротив, чрез разширяване на данъчните облекчения за семейства с деца, те настояват за повече разполагаем доход за работещите домакинства. Подчертава се регресивният характер на осигурителната система поради тавана на осигуровките и се настоява максималният осигурителен доход да нараства в темпа на средния осигурителен доход за запазване на устойчивостта.
Разграничава се общественият сектор от държавната администрация, като се цитират данни на НСИ, според които държавната администрация обхваща около 98 хил. души. Отбелязва се, че броят на държавните служители намалява през последните 20 години, като половината работят в общините, където често има недостиг на кадри и ниски заплати.
Останалите около 402 хил. души в обществения сектор включват лекари, учители, социални работници и други ключови специалисти. Държавната администрация представлява около 4,2% от всички наети, което е по-нисък дял спрямо много европейски страни.
Данните за динамиката на средната работна заплата показват ръст както в частния, така и в обществения сектор, опровергавайки твърденията за „раздута администрация“. Сравнение с международни практики показва, че България е със значително по-ниско натоварване по отношение на данъка печалба.
КНСБ подчертава, че данъчната и осигурителната политика трябва да върви ръка за ръка със силен и ефективен социален диалог. Те изразяват недоумение от заявеното намерение на КРИБ да „приоритизира други синдикати при колективното трудово договаряне“, което според КНСБ противоречи на основни права.
Синдикатът припомня своята роля в подкрепата за бизнеса в кризисни периоди, като например компенсациите за битовите потребители при високи цени на електроенергията и мярката „60/40“ по време на пандемията. Тези действия ясно показват, че КНСБ действа като партньор.
В заключение, КНСБ приканва КРИБ и всички национално представителни работодателски организации на задълбочен разговор по ключови теми, тъй като само чрез отговорен социален диалог и съвместни действия могат да постигнат реална полза за развитието на икономиката и устойчивото бъдеще на България.
