Българското машиностроене продължава да бележи сериозни спадове в оборотите си от началото на годината. Очакванията са тенденцията да се задържи през 2025 г., според председателя на Българската браншова камара по машиностроене Виолин Ненов. Тази негативна картина обхваща и промишлеността като цяло, като през април 2025 г. индексът на годишна база е на минус 10,4%, а през юни – с 8,2%.
Въпреки тези данни, през първото полугодие на 2025 г. Националният статистически институт (НСИ) отчита леко, но волатилно подобрение в сектор "Машини и оборудване". Професионалният празник на машиностроителя, отбелязващ се през втория неделен ден на октомври, по традиция напомня за значимостта на сектора.
България притежава потенциал да си върне предишни позиции в производството на металорежещи машини и хидравлика. Въпреки това, оптимизмът за повторно лидерство в каростроенето е нисък поради изгубеното време и нарастващата световна конкуренция.
Към 2024 г. броят на активните машиностроителни предприятия в страната е малко под 5000, като точният им брой е трудно определим. "Производство на машини и оборудване" запазва лидерството си в сектора през годината, докато "Производство на метални изделия без машини и оборудване" продължава да отчита значителен спад.
Подобрението в сектора "Машини и оборудване" през първите пет месеца на 2025 г. спрямо предходната година е минимално. Качествено подобрение на положението в сектора липсва, като тенденцията към спад продължава, макар и не във всички фирми и подсектори.
Сред основните причини за неблагоприятните резултати в машиностроенето са геополитически фактори, недостиг на кадри, енергийни политики и значително повишаване на минималната работна заплата. Липсата на квалифицирани кадри остава хроничен проблем, удължаващ процеса на подготовка на специалисти.
Предприятията изпитват затруднения с нарушени вериги на доставки и срокове, което е пряко следствие от геополитическата обстановка. Въпреки че отбранителната индустрия показва повишение на показателите, това не е достатъчно, за да подобри цялостното състояние на машиностроенето.
Програмата за енергийна подкрепа на бизнеса се очаква да помогне за справяне с част от проблемите. С промените си тя цели по-адекватно подпомагане на предприятията според реалните им разходи. Забавянето в прилагането ѝ вероятно е свързано с летния период, когато разходите за електроенергия са по-ниски.
Санкции, регулации и мита свиват поръчките в машиностроенето у нас с около 30%. Новата митническа политика на САЩ, макар и да не засяга пряко износа за Щатите, се отразява на европейските пазари. Това води до повишаване на цените на изделията, съдържащи метални части.
Подкрепата на държавата за диверсификация на пазарите е правилен модел, но мерките не дават бърз и реален ефект. Географската трансформация на износа е труден процес, особено за фирми, работещи по поръчки на чужди компании.
Кадровият дефицит в машиностроенето е сериозен и продължава да е тенденция. Подготовката на квалифицирани кадри отнема поне 10 години, което прави бързото обръщане на процеса невъзможно.
Усилията на МОН за модернизация на средното професионално образование са важни, но положителните ефекти ще се усетят след години. Фирмите инвестират в доподготовка на служителите си, покривайки дефицита в образователната система.
Вносът на кадри от трети страни не решава проблема с недостига на висококвалифицирани специалисти. Езиковите бариери и социалните въпроси допълнително усложняват ситуацията.
Завръщането на квалифицирани български специалисти в родината е единичен случай в машиностроенето. Причините за това са по-добрият начин на живот и устойчивите позиции в чужбина, както и нестабилната вътрешнополитическа обстановка. Въпреки че квалифицирани работници като заварчици се връщат, те рядко се задържат дългосрочно.
