През октомври, 2021 г. Финландската геоложка служба публикува проучване със заглавие „Оценка на допълнителния капацитет, който се изисква от алтернативната електроенергийна система, за да бъдат напълно заместени фосилните горива“. През 2019 г. фосилните горива дават около 84% от първичната енергия на света. Индустрията, транспортът и отоплението почти навсякъде пряко използват основно фосилни горива. Автомобилният парк например се състои от около 1.4 милиарда превозни средства, от които едва 7.2 милиона са електромобили (днес вече са малко повече). Всичко това трябва да бъде заместено от безвъглеродни алтернативи.
Развити са 5 сценария за възможни пътища за заместване, като накрая се достига до хибриден сценарий, включващ всякакви възможни безвъглеродни технологии – не само слънце и вятър, но и значим ръст на ядрената енергия, водородът, биогоривата и др. Тоест, накрая говорим не за 100%-ВЕИ, а за впрягане на всички налични беземисионни енергийни технологии.
Давам само един пример от крайния резултат. Масата на батериите (микс от 5-те технологии в масово производство; за коли и съхранение на ток), които са нужни за захранване на свят без фосилни горива, възлиза на 2.78 милиарда тона. На теория има достатъчно глобални запаси от мед за едно поколение батерии. Останалите метали обаче напълно объркват сметките – доказаните геоложки запаси на никел (данни от 2018 г.) биха задоволили само 21% от нуждите, на кобалт - 9%, на литий - 23%, на графит - 49%. Освен това батериите нямат навика да работят вечно, а тези сметки се отнасят само за едно поколение. Описаните метали имат стотици други приложения, вкл. изграждане на слънчеви и вятърни паркове и базова електрификация, така че е неадекватно да се смята, че всичко може да отиде само за производство на батерии. Може да се направят повече проучвания и да се разкрият нови находища, но няма абсолютно никакъв шанс тези гигантски количества да бъдат добити в нужните срокове.
Текущите очаквания са, че „чистата енергия“ ще замени сложна индустриална енергийна екосистема, чието изграждане е отнело повече от век. Сегашната система е изградена на основата на най-висококалоричния източник на енергия, който светът е познавал (нефт), в евтини изобилни количества, с леснодостъпен кредит и привидно неограничени минерални ресурси. Подмяната трябва да се извърши във време на скъпа енергия, крехка финансова система, наситена с дългове, недостатъчно минерали, анти-минни настроения и много по-голямо световно население. Най-трудното е, че това трябва да стане в рамките на три десетилетия.
Явно няма как да стане. Изводът за мен е, че съществуващите сектори за възобновяема енергия и технологичните системи за електромобили са просто стъпала към нещо друго, а не окончателното решение.
Това е положението.
Развити са 5 сценария за възможни пътища за заместване, като накрая се достига до хибриден сценарий, включващ всякакви възможни безвъглеродни технологии – не само слънце и вятър, но и значим ръст на ядрената енергия, водородът, биогоривата и др. Тоест, накрая говорим не за 100%-ВЕИ, а за впрягане на всички налични беземисионни енергийни технологии.
Давам само един пример от крайния резултат. Масата на батериите (микс от 5-те технологии в масово производство; за коли и съхранение на ток), които са нужни за захранване на свят без фосилни горива, възлиза на 2.78 милиарда тона. На теория има достатъчно глобални запаси от мед за едно поколение батерии. Останалите метали обаче напълно объркват сметките – доказаните геоложки запаси на никел (данни от 2018 г.) биха задоволили само 21% от нуждите, на кобалт - 9%, на литий - 23%, на графит - 49%. Освен това батериите нямат навика да работят вечно, а тези сметки се отнасят само за едно поколение. Описаните метали имат стотици други приложения, вкл. изграждане на слънчеви и вятърни паркове и базова електрификация, така че е неадекватно да се смята, че всичко може да отиде само за производство на батерии. Може да се направят повече проучвания и да се разкрият нови находища, но няма абсолютно никакъв шанс тези гигантски количества да бъдат добити в нужните срокове.
Текущите очаквания са, че „чистата енергия“ ще замени сложна индустриална енергийна екосистема, чието изграждане е отнело повече от век. Сегашната система е изградена на основата на най-висококалоричния източник на енергия, който светът е познавал (нефт), в евтини изобилни количества, с леснодостъпен кредит и привидно неограничени минерални ресурси. Подмяната трябва да се извърши във време на скъпа енергия, крехка финансова система, наситена с дългове, недостатъчно минерали, анти-минни настроения и много по-голямо световно население. Най-трудното е, че това трябва да стане в рамките на три десетилетия.
Явно няма как да стане. Изводът за мен е, че съществуващите сектори за възобновяема енергия и технологичните системи за електромобили са просто стъпала към нещо друго, а не окончателното решение.
Това е положението.
Ето линк към пълния текст на проучването: https://www.gtk.fi/en/current/
