Екоактивистите често поставят климатиците сред основните виновници за глобалното затопляне, но тази теза е спорна, особено предвид нарастващите горещини и тяхното влияние върху икономиката и общественото здраве. Според анализ на Le Figaro, по-разумно е да се търсят решения за справяне с високите температури, отколкото да се отрича ползата от климатизацията. Въпреки че климатиците консумират енергия, те могат да предотвратят значителни икономически загуби, причинени от намалената продуктивност и здравните проблеми, свързани с горещините.
Във Франция само 25% от домакинствата разполагат с климатици, което е значително по-малко в сравнение с Япония и САЩ. Въпреки високия процент на климатизация в търговските обекти и офисите, образователните институции изостават, като под 10% от тях са оборудвани с климатични системи – ситуация, която вероятно е още по-лоша в България.
Историческите данни показват ясна връзка между температурата и икономическото развитие. Богатството традиционно е било свързано с умерените и студени региони, докато бедността е била по-разпространена в тропическите зони. Дори в Европа, южните региони са имали по-ниска продуктивност в миналото.
Съвременните изследвания потвърждават тази връзка. Според ОИСР, 10 дни с температури над 35°C могат да намалят френския БВП с 8 милиарда евро. Намалява и индивидуалната продуктивност – губим почти половин работен ден седмично, когато температурата в офиса надвишава 30°C. Оптималната температура за работа е около 23°C.
Проблемът е особено остър в образователните институции, където екстремните жеги намаляват способността на учениците да учат. Вместо да инвестират в климатизация, властите често затварят училищата по време на горещините – практика, която се наблюдава и в България.
Важно е да се отбележи, че енергийният микс става все по-„зелен“, с нарастващ дял на възобновяеми и ядрени източници. Освен това, най-големите жеги често съвпадат с пиково производство на слънчева енергия.
Критиците посочват топлинните острови, създавани от климатиците, които повишават външната температура около външните тела. Въпреки това, е важно да се разглежда проблема в цялостен контекст.
Наскоро публикувано проучване на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) в САЩ подчертава, че икономическият растеж е най-добрият начин за борба с глобалното затопляне, тъй като позволява инвестиции в декарбонизация. Ограничаването на използването на климатици не само не решава проблема, но може да го влоши.
Оставянето на хората да страдат от жегата ограничава ученето, намалява работните часове и увеличава натоварването върху здравната система. Само през лятото на 2023 г. около 5000 французи са починали от горещините (15 000 през 2003 г.).
Позволяването на учениците, студентите и работниците да работят в комфортна среда им дава възможност да бъдат по-продуктивни и да допринасят за ефективна борба с глобалното затопляне. Инвестициите в климатизация, особено в образователните институции, трябва да се разглеждат като инвестиции в бъдещето.
