Над две години България е без енергийна стратегия. Енергийната стратегия е не само водещия стратегически документ, очертаващ контурите на развитието на енергетиката в средносрочен и дългосрочен план. Чл. 3 и чл. 4 (Раздел I. Държавно управление в енергетиката) от Закона за енергетиката на Република България ясно регламентират задълженията на НС и МС при осъществяването на държавната политика, неизменна част от която е разработването и приемането на Стратегия за устойчиво енергийно развитие.
Няма да се спирам на причините, поради които през последните две години такава стратегия не бе приета - те са всеизвестни за всеки средноинтелигентен човек, дори не толкова запознат с енергийната тематика.
В критичен момент от енергийното развитие на целия свят, при безпрецедентна енергийна криза, ние доказахме няколко неща и всичките са лоши:
I. Пълно отсъствие на стратегическо целеполагане, не само в държавното управление, но и в политическия дневен ред
II. Тотална невъзможност за формулиране на общонационални, надпартийни приоритети, следващи спецификата на енергийното развитие на България
III. Неразбиране, породено от незаинтересованост и некомпетентност на комплексността на енергийната система и връзките между отделните елементи в нея.
В България, все още, на оперативно ниво, в енергийните дружества, университетските среди и съсловните организации има остатъчен експертен потенциал, който обаче бавно, но славно се топи. Този потенциал съзнателно е захлупен, овладян и заглушаван, защото не се вписва нито в динамиката на обществения дебат, нито в политическия дневен ред. Но същия експертен капацитет в енергетиката е крайно необходим за вземането на решения от всякакъв характер - оперативен, тактически, стратегически.
С други думи казано - ако експертното говорене не се завърне в енергийното целеполагане (в т.ч. и обществения/медиен дискурс) нищо добро не ни чака. А аз не виждам това как може да се промени, т.е. нищо добро не ни чака.
