„Не може да решаваш структурни проблеми с количествени мерки“, казваше един от най-добрите икономисти на нашето време – Джим Рикардс. Точно това, обаче, се опитват да направят ръководителите в енергетиката на ниво Европейски съюз.
В момента Европейската Комисия разглежда варианти за въвеждане на „пределни цени“ (или таван на цените) на електроенергията и природния газ.
В редица държави-членки в ход са механизми за компенсация на потребителите. Това са палиативни мерки, които не решават структурните проблеми на европейската енергетика, напротив – замитат ги под килима.
Докато ръководителите (т.нар. policy-makers) в енергетиката не разрешат кардиналните въпроси свързани с:
1) Производството на електроенергия от собствени източници – ядрена енергия, въглищни ТЕЦ, централи на природен газ, ВЕИ;
2) Структурните дисбаланси на електроенергийните борси;
3) Вариантите за устойчива диверсификация на газовите доставки, сключване на изгодни дългосрочни договори с адекватни ценообразуващи механизми;
4) Задълбочаване на междусистемната свързаност,
проблемите с ценовия шок и заплахата от недостиг на физически доставки на енергия няма да бъдат разрешени. Толкова е просто. Останалото е прахосване на ценни финансови ресурси.
