В началото на бюджетната процедура темата за пенсиите и неизбежното им повишение през 2026 г. ще бъде отново на дневен ред, заедно с нарастващата "дупка" в бюджета на общественото осигуряване. Важно е обаче този дебат да бъде разгледан в по-широк контекст – каква е динамиката на пенсиите и в каква степен те осигуряват достоен живот на получателите си, анализира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Основната функция на пенсията е да замени част от дохода, който човек е получавал по време на активната си трудова дейност. В страните от Европейския съюз са възприети различни подходи за постигане на тази цел, като най-често срещаният модел е държавна система "pay-as-you-go", допълнена от частни пенсионни спестявания и инвестиционни сметки, каквато е и българската система. Евростат използва агрегиран коефициент на заместване, за да оцени способността на различните пенсионни системи да осигурят адекватен доход на пенсионерите.
Коефициентът се изчислява като отношение между брутния медианен индивидуален пенсионен доход на населението на възраст 65–74 години и брутния медианен индивидуален доход от труд на населението на възраст 50–59 години, като не се включват други социални помощи. Този подход цели да елиминира влиянието на социалните плащания върху доходите на пенсионерите и да сравни доходите непосредствено преди и след пенсиониране. Сравняването на пенсионни системи в различни държави е сложно и има своите ограничения, особено когато се използва само един показател. Агрегираният коефициент на заместване се базира на брутния доход и не отчита различното данъчно облагане на пенсиите, което може да доведе до значителни разлики в нетния доход на пенсионерите.
Също така, не се вземат предвид очакваната продължителност на живота и възрастта за пенсиониране, които са ключови фактори за определяне на ефективността на пенсионните системи. Средната стойност на коефициента на заместване в ЕС през 2024 г. е 60%, което означава, че медианната пенсия покрива повече от половината от медианния доход преди пенсиониране. Наблюдава се лек тренд към подобрение на този показател в последните години, като през предходното десетилетие коефициентът варираше между 55% и 58%. За окончателни заключения обаче е рано, тъй като доходните нива все още се възстановяват след поредицата икономически кризи. Има значителни разлики между отделните европейски държави.
През 2024 г. в страни като Хърватия и Литва пенсиите покриват едва около 40% от предишния доход, докато в Италия, Испания и Гърция коефициентът достига или надвишава 80%. Забелязва се, че коефициентът на заместване е по-нисък в страните от Източна Европа. Това се дължи на редица фактори, включително по-ниски средни заплати, по-къса продължителност на осигурителния стаж и по-висока неформална заетост. В България, пенсионната система се нуждае от реформи, за да осигури адекватен пенсионен доход за бъдещите поколения. Ключови предизвикателства са застаряващото население, ниската раждаемост и ниските нива на осигурителност.
За да се постигне устойчивост и справедливост в пенсионната система, е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на възрастта за пенсиониране, увеличаване на продължителността на осигурителния стаж и насърчаване на частните пенсионни спестявания. Необходимо е по-задълбочено анализиране на влиянието на демографските промени и икономическото развитие върху пенсионната система. Решенията в тази област трябва да бъдат базирани на дългосрочни прогнози и да отчитат интересите на всички заинтересовани страни. В заключение, ефективността на пенсионните системи е ключов фактор за осигуряване на достоен живот на възрастните хора и постигане на социална справедливост.
