Нарастващият дълг на САЩ представлява сериозна заплаха за страната и глобалната икономика. Според анализ на Investing.com, дълговата спирала се ускорява, като нарастващите дефицити и масивните рефинансирания на съществуващия дълг могат да принудят Федералния резерв да стане основен купувач на държавни ценни книжа.
Брутният национален дълг на САЩ е нараснал от под 6 трилиона долара през 2000 г. до над 37 трилиона долара в средата на 2025 г., което представлява ръст от 520% за 25 години. В момента дългът е равен на 740% от федералните приходи, което създава сериозни опасения за платежоспособността на страната.
Прогнозите са още по-тревожни. Очаква се американският национален дълг да надхвърли 67 трилиона долара до 2035 г., дори при оптимистични сценарии за икономически растеж. За сравнение, на САЩ са били необходими 250 години, за да натрупа първите 37 трилиона долара, докато се очаква да добави още 30 трилиона само за едно десетилетие – най-бързото натрупване на дълг в съвременната история.
Дефицитите също продължават да се увеличават. За фискалната 2025 г. се очаква дефицит от 1,36 трилиона долара, което е 14% увеличение спрямо предходната година. Годишните дефицити вече представляват 6,4% от БВП и се прогнозира да достигнат 9% от БВП, или 2,7 трилиона долара, до 2035 г.
Особено притеснителен е фактът, че през 2025 г. падежират държавни дългове на стойност 9,2 трилиона долара, което е близо 31% от БВП. Дори при замразяване на федералните разходи, правителството ще трябва да рефинансира почти една трета от цялата икономика при значително по-високи лихвени проценти.
Лихвените плащания вече надминават разходите за отбрана, като САЩ плащат 1,11 трилиона долара годишно за лихви, спрямо 1,1 трилиона долара за национална отбрана. Очаква се разходите за лихви да нараснат до 2 трилиона долара през следващото десетилетие, което ще измести средства от други важни сектори.
Обслужването на дълга може да доведе до рязко покачване на разходите по заемите и да ограничи инвестициите в частния сектор. В тази ситуация Федералният резерв се намеси, за да подкрепи пазара, но това доведе до високи нива на инфлация, особено на фона на намаляващия чуждестранен интерес към американските държавни ценни книжа.
Дори елиминирането на годишните дефицити, с изключение на лихвените плащания, няма да доведе до намаляване на съотношението дълг/БВП, освен ако икономиката не постигне устойчив растеж от над 3%. Това обаче е малко вероятно, предвид свиващата се работна сила и намаляващата производителност.
В допълнение, инфлацията ерозира финансовата стабилност на средната класа, като 60% от американците разполагат със спестявания под 1000 долара. Неизпълнението на потребителските кредити се увеличава, което допълнително усложнява ситуацията.
Въпреки някои краткосрочни положителни фактори, като удължаването на данъчните облекчения, е малко вероятно те да доведат до значителна промяна. Растежът остава анемичен, приходите са в застой, а фискалните мултипликатори са слаби.
Ключов въпрос е кой ще поеме новите емисии на държавни ценни книжа. В исторически план Федералният резерв и чуждестранните централни банки са действали като купувачи от последна инстанция, но сега те се отдръпват от тази роля. Това създава вакуум, който само се разширява, и увеличава риска от криза на пазара на облигации.
