През последната година стоките и услугите в България отчитат ръст в цените от 4,1 на сто, докато само за месец повишението е 0,9%. Официалните данни показват устойчива възходяща тенденция в инфлацията от началото на януари, когато тя бе 3,5%. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов подчерта пред bTV, че малката потребителска кошница е поскъпнала с 2% за месец.
Според експертния анализ са налице необосновано високи цени и сериозни надценки между търговията на едро и дребно. Костов алармира, че потребителите изпитват все по-големи затруднения при ежедневното пазаруване. Този процес се обуславя от липсата на баланс по веригата на доставките.
Стойността на малката потребителска кошница, включваща над 20 основни стоки, вече надвишава 61 евро. Само за последния месец нейната цена се е увеличила с 1,3 евро, което представлява ръст от 2%. Най-драстично поскъпване се наблюдава при доматите, чиято цена е скочила с над 29%.
В списъка с поскъпващи продукти попадат също картофи, лимони и ябълки. При основните хранителни продукти като пилешко месо, яйца и олио увеличението е в рамките на 1%. Цената на хляба бележи ръст от 0,7 на сто спрямо предходния отчетен период.
Инфлацията в страната продължава да бъде сериозно предизвикателство, като реалното усещане на домакинствата често надвишава статистическите данни. Любослав Костов обясни, че различните стокови категории се движат с различна икономическа скорост. Докато черната техника запазва нивата си, най-често употребяваните храни поскъпват значително повече.
Фокусът трябва да бъде върху структурата на потреблението, а не само върху средните нива на инфлация. Българският потребител е ориентиран основно към стоки от първа необходимост, които бележат най-големи нива на инфлация. Това разминаване прави поскъпването много по-болезнено за средностатистическото домакинство.
В момента в България липсва ясна нормативна база и законова дефиниция за термина „спекула“. Въпреки липсата на законов регламент, от икономическа гледна точка явлението е факт на пазара. Необходимо е въвеждането на дефиниции, които да позволят на институциите да реагират адекватно.
Пример за пазарни аномалии беше даден с млечните продукти и заключението на Комисията за защита на конкуренцията за картел. Себестойността на литър мляко е 0,40 евроцента, докато цената му на дребно достига 1,88 евро. Разликата между борсовата цена от 1,18 евро и тази на щанда възлиза на 60%.
Синдикатите са категорични, че не подкрепят въвеждането на изкуствени тавани върху печалбите на компаниите. Подобна мярка не е пазарна и няма да доведе до устойчиви резултати в дългосрочен план. Вместо това се предлага засилен регулаторен контрол и пълна прозрачност по цялата производствена верига.
Изсветляването на ценообразуването от производството през прекупвачите до крайния щанд би различило пазарното поскъпване от изкуственото. Само чрез проследимост може да се установи къде се натрупват най-големите надценки. Това е единственият начин за защита на потребителския интерес.
Любослав Костов отправи критика към държавните институции, определяйки ролята им като „мълчалив съучастник“ в настоящата пазарна ситуация. Той призова за незабавни и конкретни действия в сферата на демографията, ценовия контрол и доходите. Държавата трябва да поеме активна роля в управлението на тези икономически процеси.
