Икономиката на Турция се е свила повече от очакваното с 3% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2018 г., засегнато от тежкото почти 30% обезценяване на лирата през 2018 г., повишеното напрежение със САЩ и рязкото нарастване на лихвените проценти на Централната банка през септември. Това е първата рецесия в Турция за последното десетилетие.
Частното потребление, което представлява близо 60% от БВП, спадна с 8,9% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2018 г. Потребителите също така бяха засегнати от рязкото нарастване на лихвените проценти по кредитите (среднопретеглената стойност на потребителските кредити беше 38% в средата на октомври спрямо 18% през януари 2018 г.).
Инвестициите спаднаха с 12.9% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2018 г. В строителството те се понижиха с 5.8%спрямо предходната година, докато тезив машини и оборудване спаднаха с близо 26% за същияпериод. Производителите предпочитат да използват вече установени производствени единици, вместо да инвестират в нови мощности.
Високият принос на нетния износ предотврати допълнителнотосвиване на БВП. През четвъртото тримесечие на 2018 г. износът нарасна с 10.6% на годишна база, а вносът спадна с 24.4%. В резултат нетният износ допринесе с 8.4 процентни пункта за растежа на БВП.
По-високите производствени разходи и намаляващото вътрешно търсене също засегнаха особено производствения сектор: продукцията намаля със 7.4% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2018 г., докато производството в селското стопанство намаля с 0.5% на годишна база, а в строителството с 8.7%. Операциите с недвижими имоти нараснаха с 4.7% на годишна база, а услугите спаднаха с 0.3% по това време, което почти не допринесе за растежа.
„Поради нарастващата безработица Кофас очаква домакинското потребление да остане ниско през 2019 г. Освен това потребителите ще продължат да страдат от по-ниска покупателна способност и все още високи нива на лихвени проценти по кредитите“, коментира Милена Виденова, управител на Кофас България.
Слабото вътрешно търсене ще допринесе за ниския внос. Износът продължава да подкрепя производството, но по-бавният растеж в Европа може да окаже влияние върху резултатите от износа. Най-големите експортни сектори - като метали, текстилни облекла, химикали и автомобилостроене - се възползват от по-слабата лира. Европа е ключовият търговски партньор на Турция, привличайки 50% от турския износ. Тук рязкото намаление на вноса ще бъде наблюдавано и през следващите тримесечия. В действителност спадът в данните за БВП показва, че производителите предпочитат да използват запасите си вместо да внасят суровини, тъй като последните са станали скъпи поради обезценяването на лирата.
Въпреки тази подкрепа от износа, производството и потреблението вероятно ще останат слаби през първата половина на годината. Ранните индикатори показват смесени перспективи за първото тримесечие на 2019 г.
Данните за платежния баланс за януари показват, че икономиката продължава да се балансира, както се предвиди в Новата икономическа програма от септември 2018 г. Дефицитът по текущата сметка възлиза на 813 млн. долара през януари 2019 г. спрямо 7 млрд. щатски долара през 2018 г. 12-месечният кумулативен дефицит спадна до 21,6 млрд. долара през януари 2019 г. от 51,7 млрд. долара. Това ребалансиране се дължи основно на забавянето на вътрешното търсене. Лирата остава уязвима от всяко повишено напрежение между САЩ и Турция. Освен това очакваният резултат от местните избори ще помогне да се оцени потенциалната местна политическа несигурност. Поради липсата на национални спестявания, Турция зависи от чуждестранно финансиране. Ръстът на вътрешния кредит, който ще зависи от здравето на местните банки, ще бъде решаващ за икономическото възстановяване. При сегашните обстоятелства ще трябва да се ревизира надолу прогнозата за растеж за 2019 година.
