Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.
Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.7% реално на годишна база.
• Ръст от 1.7% за третото тримесечие: по-слаб от първото и второто, но все пак достатъчно висок
• Инфлацията отново надолу, с най-бърз ръст цените в здравеопазването, ресторантите и хотелите
• Заплатите се увеличават по-бързо от инфлацията
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради материализираща се тенденция на спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние с леко забавяне на икономическата активност през тримесечието и в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж ще продължи и през четвъртото тримесечие. Така за цялата година очакваме ръст на икономиката у нас от 1.9%.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
През третото тримесечие икономическата активност се движеше от крайното потребление, което се ускори значително - с 6.1% спрямо същото тримесечие на 2022 г. (относителен дял от 77.7% от БВП), фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха много бързо, отчитайки реален прираст от 9.4% (18.4% относителен дял). Нетният експорт за тримесечието бе отрицателен, при годишен спад на износа с -7.8% и свиване при вноса с -7.5%
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлацията до 2.9% при слаб растеж на БВП от около 0.5% за 2024 г. На този фон икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът да се ускори до 2.3% при спадаща средна инфлация до 5%.“, прогнозира Калчев.
Инфлацията продължи хода си за забавяне и през октомври. Така хармонизираната инфлация достигна 5.9% (спрямо октомври м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) продължи да се забавя до 7.0% през октомври.
„Горивата отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени през май, а през октомври ги последваха и храните. С най-бързо растящи цени към октомври се оказаха: здравеопазването, ресторантите и хотелите, и т.нар. други услуги“, допълва д-р Калчев.
Пазарът на труда остана стабилен, като търсенето на квалифициран персонал превъзхождаше предлагането. Хармонизираната безработица към края на третото тримесечие се задържа на ниво от 4.5%, т.е. близо до естествената безработица.
„От своя страна средната работна заплата, след известното забавяне на ръста от 12.7% към юни, отново се ускори до +15.9% към септември. Така тя отново изпреварва инфлацията.“, заключи Емил Калчев.
