Прогноза на УниКредитНа фона на благоприятната външна среда в началото на година, темповете на растеж в Централна и Източна Европа предложиха положителна изненада, но тези в Русия, Украйна, Западните Балкани и особено Турция останаха като цяло разочароващи.


Това каза международно признатият български финансист Любомир Митов при първото му официално представяне пред медиите в България като главен икономист на УниКредит за ЦИЕ.

В страните от ЦИЕ възстановяването се дължи на комбинацията от по-голямо търсене в еврозоната, изобилна ликвидност благодарение на количествените улеснения на Европейската централна банка, спад в цените на енергията, но и на липсата на значителни макроикономически дисбаланси и мерките в подкрепа на растежа, които правителствата продължават да предприемат.

Каква е ситуацията в региона?

„Въпреки много благоприятната среда темповете на растеж в различните подрегиони на ЦИЕ се характеризират с нарастващи различия“, обясни Любомир Митов. Като цяло ръстът на БВП през първото тримесечие на тази година изненада положително страните от ЦИЕ, членове на ЕС, но беше разочароващ в почти всички останали страни.

Тези нарастващи различия в темповете на възстановяване отразяват разликите в степента на интеграция на отделните страни с икономиката на еврозоната, качеството на провежданата стопанска политика, политическата стабилност, както и постигнатия напредък в структурните реформи.
По отношение на всички тези фактори страните от ЦИЕ, членове на ЕС, изпреварват останалите развиващи се пазари от региона. Тяхната интеграция в производствените вериги на основните европейски компании е особено дълбока, като за всички тях делът на експорта към страните от еврозоната варира между 45% и 75% от БВП.

Това позволява страните от ЦИЕ, членове на ЕС, в най-голяма степен да се възползват от възстановяването на търсенето в еврозоната. Липсата на сериозни макроикономически дисбаланси е важен фактор, подкрепящ ръста на БВП.          

„За разлика от близкото минало растежът в региона този път е базиран на много по-широка основа – увеличаване на инвестициите, възстановяване на индивидуалното потребление, подобряване на пазара на труда, повишаване на реалните доходи и като цяло намаляване на задлъжнялостта“, посочи  Любомир Митов.

Благодарение на предизвиканите от циклични фактори по-големи приходи в бюджета правителствата на страните от ЦИЕ, членове на ЕС, ще могат да си позволят да харчат повече или дори да намалят данъците. В същото време ниската инфлация ще направи възможно повечето държави да продължат с нерестриктивната паричната политика поне до края на годината.

„В останалата част от региона инфлацията може да изненада в посока нагоре, ако пазарът на труда остане стабилен, а спадът на цените на горивата и храните обърне посоката си в края на годината“, смята Любомир Митов. Според него въпреки като цяло благоприятните перспективи много рискове все още са на дневен ред, сред които е и потенциалното увеличаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ.

От това решение биха били засегнати всички, но страните в ЕС и ЦИЕ биха били по-устойчиви, тъй като макроикономическите им дисбаланси са минимални. Сред другите възможни рискове в региона са разрастване на конфликта в Украйна и евентуално излизане на Гърция от еврозоната.

Какво да очакваме в България?

Икономическият екип на УниКредит ревизира прогнозата за ръст на БВП от 1.9% до 2.1% за тази година и от 2.3 до 2.4% през 2016 г.

По-добрите очаквания за икономиката се дължат на: ускоряването на износа, по-силния от очакваното ефект, който по-ниските цени на енергията и по-слабото евро имаха върху темповете, с които протича процесът на възстановяване, и не на последно място продължаващото подобряване на пазара на труда.

В среда на свити капиталови потоци и ограничени възможности за понататъшно разхлабване на фискалната политика основните двигатели на растежа през тази и следващата година ще бъдат по-силният износ, постепенният ръст на заетостта и повишаване на усвояването на средства от ЕС.

По-важното е, че правителството най-накрая предприе част от болезнените мерки, които са нужни за стабилизирането на проблемния сектор на енергетиката, както и че има значителна вероятност България да ограничи прекомерната си зависимост от Русия като единствен източник на природен газ до по-управляеми нива към края на настоящето десетилетие.

Друга позитивна новина е успехът на приходните агенции да ограничат контрабандата, което направи възможно консолидираната фискална програма да отчете значителен излишък за периода януари-май.

Любомир Митов смята, че значителното ускоряване на българския износ, което в реално изражение сега превишава пика от преди кризата с повече от 40%,  стъпва на здрави основи.

Всичко това показва, че перспективите пред българската икономика в краткосрочен и средносрочен план се подобряват поне поради две причини. Първо, защото ускоряването на износа е устойчиво, и второ, защото по-добрата перспектива пред износа ще подкрепи и възстановяването на работните места и доходите, след като изглежда, че за много експортно-ориентирани компании е достигнат прагът, при който увеличаването на производството би изисквало добавянето на още служители и дори увеличаване на заплащането с по-бързи темпове.

Вижте още:

Миналата седмица БНБ, качи резултатите на търговските банки за второто тримесечие на 2022 година на сайта си и се присетих, как някак си неусетно...