Законът за фалита на физическите лица – медийно неглижиран, но изключително важен. Защо чак сега и как ще ни засегне?

На 05 Април 2023 година, министрески съвет прие проект на закон за частния фалит.

ЗАКОНЪТ ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА” (ЗНФЛ) всъщност е много стара идея в България. Релано за него заговорихме официално още през 2009 година на пресконференция в БТА. Естествено и много преди това се е говорило за този закон, но под една или друга форма банките успяваха да усоетят работа по неговото въвеждане. Не защото има нещо лошо или защото така ще се нарушат драстично тяхните интереси, а защото така им беше по-комфортно да работят. Хипотетично се приемаше, че ако човек знае, че ще дължи неизплатения кредит цял живот и дори наследниците му ще наследят задължението, то той ще направи всичко възможно да го изплати.

Реалността обаче беше друга – банките в рамките на 2 до 3 години успяваха да „оглозгат” личното имущество на длъжника, а и той в този период успяваше да емигрира в чужнина или да се проспособи така, че да не могат да му вземат повече нищо. С две думи останалия период до живот, беше подарен на ЧСИ-тата наети от банките да събират вземанията, за да си играят на котка и мишка с нередовния длъжник по отношение на бъдещите му доходи.

На практика до момента във всеки парламент се внасеше по един законопроект за ЗНФЛ, но никога не влизаше за гласуване. Такъв внесоха и патриотите и омбудсмана, дори БСП имаха такъв проект. Личното ми мнение е, че този закон винаги се е използвал за намек срещу банките, точно преди избори. Естествено не мога да го докажа, но ако проследите хронологията на обявените за публично обсъждане варинти на ЗНФЛ ще видите, че тезата не е съвсем лишена от логика.

През миналата 2022 година обаче приемането на такъв закон беше поставено като изискване за отпускането на България на следващия транш от стредствата по плана за възстановяване и развитие на ЕС. Когато „замирише” на пари в българския политичски живот, нещата стават на живот и смърт. Министреството на Крум Зарков (БСП) изключително бързо състави такъв закон и го публикува за обсъждане в края на 2022.

Да си призная честно аз повече забележки към закон не бях виждал. Нямаше нито една заинтересована страна, която да не го разкритикува. Най свирепи бяха атаките от асоциацията на банките, камарата на ЧСИ и знайни и незнайни асоциации.

Ето какво казват съдиите

„Съдиите имат и доста забележки по правната логика на закона. „Производството изкуствено и излишно е усложнено с привнасяне по механичен начин на норми на Търговския закон към една материя, която трябва да е проста и ясна и хората, дори сами четейки закона, да могат да потърсят защита. Законът в този му вид ще затрудни и правоспособни юристи“, каза Комитова.”

И може би с право. Аз също не намирах здрава логика в този нов закон. Сред вносителите му не видях нито един от дългогодишните поддържници на идеята за въвеждането му. Стигнах до извода, че този закон е превеждан от друга правна система. Познавайки англосаксонската, мисля, че е или от законодателството на САЩ или това на Обединеното кралство. Ако приемем тази теза, уравнението ще се равни. В този случай нямат нужда от локални експерти и съответно предложението ще е тотално непригодно за нашето законодателство, което на свой ред се доказа с множеството отрицателни становища на всички заинтересовани страни.

Давам пример веднага:

В България дори незапознатите знаят, че ЧСИ имат изключително големи правомощия при събирането на средствата. Като цяло, ЧСИ спяват да съберат около 1.3 млр на година, което никак не е зле. Процедурите са ясни, а явно и достатъчно ефективни.

Вместо да използваме тях и изградената система за събиране на средства от длъжници, с новия закон Крум Зарков се опитва да вуведе нова фигура за нашето законодателство – „Ликвидатор на имущество на физически лица – ФЛ”. Сами разбирате, че личните финанси на един човек не са като тези на някоя корпорация. Няма толкова договори и интереси, че да се изисква специален ликвидатор работещ с години по продацбата на няколко имота и автомобила, каквото е имуществото на 99% от хората в България.

Естествено винаги може да се намери оправдание, че ще „изтървем” този 1%, но ако бяха толква загрижени вносителите, да бяха предложили да има ликвидатор само за имущества над 5млн примерно. Все пак на този ликвидатор се плаща и тогава задълежите нараства драстично. Дори схемата за заплащането му е предвидена в закона.

Далеч съм от мисълта да анализирам всички недостатъчци на този законопроект, но още в мотивите на вносителите ще видите несъотвествие. Според тях с този законопроект се цели да се съберат по-ефективно парите на кредиторите, а аз бих казал, че целта трябва да бъде да се помогне на длъжника да влезе отново в легалната икономика, да не бяга в чужбина и да се създадат условия този човек отново да плаща данъците си тук. Да отгледжа децата си и да потребява тук, а не в чужбина. Нищо подобно не се вижда като идея в този законопроет.

Вижте още:

Соня Миклай е новият главен управител на „Германо-Българската индустриално-търговска камара“ от 1 март 2024 г.Тя поема поста от д-р Митко Василев, който бе начело на организацията последните над 30 години.