България отчита значителен спад от над 55% на емисиите на парникови газове спрямо нивата от 1991 г. Този резултат обаче не е следствие от целенасочени държавни политики, а се дължи основно на структурни фактори в икономиката. Това анализира Катерина Новакова, старши адвокат в международната кантора Wolf Theiss.
За периода от 2005 г. до 2023 г. намалението на вредните емисии е едва 2%. Данните сочат, че страната ни постига тези показатели по инерция, без да е въвела стабилни и устойчиви политики за декарбонизация. Според Новакова липсата на работещи механизми поставя страната в изолация спрямо европейските стандарти.
България остава с висока въглеродна интензивност заради силната зависимост от въглищния сектор. Енергоемки индустрии като металургията, производството на цимент и добивният сектор продължават да тежат на екологичния профил. Ниският брутен вътрешен продукт и високата енергийна интензивност на индустрията допълнително влошават общите показатели.
Напредъкът при емисиите на глава от населението значително изостава от средните нива в Европейския съюз. Причините се крият в липсата на последователна държавна стратегия и негативните демографски процеси. Намаляването на населението оказва специфично влияние върху статистическите данни за страната ни.
Докато другите държави членки залагат на дългосрочна декарбонизация, в България този процес е нестабилен заради политически фактори. Социалноикономическите зависимости също създават специфични пречки пред мащабната трансформация. Това дефинира уникалната, но предизвикателна позиция на страната спрямо средното темпо на ЕС.
Решението според експертите се крие в приемането на стратегия за декарбонизация, обвързана с икономически растеж. Този подход изисква пълна замяна на въглищната енергия с възобновяеми източници (ВЕИ). Важен фактор е и по-ефективното усвояване на наличните европейски фондове за трансформация.
България вече увеличава дела на ВЕИ в енергийния си микс, но изостава сериозно при енергийната ефективност. Особено критично е състоянието на сградния фонд в сравнение с останалите страни в съюза. Прилагането на успешни модели от други членки на ЕС може да даде нужния стимул за индустриална промяна.
Забавянето на прехода носи сериозни икономически рискове, включително загуба на международна конкурентоспособност. Бизнесът е изложен на нарастващ натиск от европейски механизми, каквито са въглеродните такси. Декарбонизацията без достъп до евтини технологии остава най-голямото изпитание пред местната икономика.
В глобален план Европейският съюз обмисля смекчаване на някои цели, за да подкрепи бизнеса в прехода. В същото време държави като Китай и Индия ускоряват своите процеси по декарбонизация въпреки текущите данни. Пред страната ни стоят въпросите за нужните инвестиции за постигане на икономика с нулеви нетни емисии.
