България демонстрира значително по-добри резултати спрямо средното за ЕС по отношение на младежите, които преждевременно са напуснали системата на образованието или професионалното обучение. Според последните данни на европейската статистическа служба Евростат за 2024 г., едва 3,5% от хората на възраст между 15 и 34 години в страната са прекъсвали своето образование.
По този показател България се нарежда сред лидерите в Европейския съюз, като само Румъния (1,5%) и Гърция (2,2%) отчитат по-нисък процент. На другия край на спектъра се намира Нидерландия с тревожните 32,2% от младите хора, прекратили образованието си, следвана от Дания (27,1%), Люксембург (24,8%) и Естония (24,4%).
Средната стойност за целия Европейски съюз е значително по-висока – 14,2% от младежите са прекъсвали обучението си поне веднъж. Най-често посочваната причина за напускане на официалната образователна система, независимо от нивото – начално, средно или висше – е неудовлетвореност от програмата. 42,6% от напусналите са заявили, че обучението не е отговаряло на техните очаквания или е било прекалено трудно.
Следващите по честота причини включват лични или семейни обстоятелства (18,5%) и предпочитанието за работа (13,8%). Изненадващо, финансови мотиви са посочени от относително малък дял от анкетираните – едва 5,3% като основно основание за отказ от продължаване на образованието.
Анализът по образователни нива показва ясни тенденции относно причините за отпадане. Проблеми, свързани със самата образователна програма, са най-значими при висшето образование (50,2%), докато в средното ниво те съставляват 35,9%, а в началното – 28,7%.
Причини, свързани с влошено здраве или физически недостатъци, са по-характерни за по-ниските етапи на обучение (11,1% при началното спрямо 5,6% при висшето). Други семейни и лични причини са по-чести в началната фаза (24,6%) и намаляват постепенно с покачване на образователното ниво до 15% във висшето образование.
Желанието за работа също има различна тежест според етапа на обучение: 17,7% от напусналите началното обучение са го предпочели пред продължаване на програмата, докато този процент спада до 11,9% при студентите във висшето образование. Финансовите затруднения са малко по-често срещаяни като мотив за отказ от висше образование (5,7%) в сравнение със средното ниво (4,8%).
