Инфлацията в България продължава своето забавяне, като през февруари 2026 г. достигна ниво от 3,3% на годишна база. Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) отчитат месечен ръст от 0,4%, което е понижение спрямо отчетените 0,6% през януари. Този резултат е малко над експресните оценки, които предвиждаха месечно увеличение от 0,3%.
Динамиката на потребителските цени бележи сериозни промени през последната година, след като през септември бе отчетен пик от 5,6%. Последва плавно забавяне до 5,0% в края на декември, а през януари темпът рязко се понижи до 3,5%. Тези показатели потвърждават устойчивата тенденция към охлаждане на инфлационния натиск в страната.
През февруари най-осезаемо поскъпване е регистрирано в секторите „Информация и комуникация“ (1,3%) и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (1,0%). Ръст се наблюдава и при услугите на ресторантите и хотелите с 0,8%, както и при хранителните продукти с 0,7%. В същото време сектор „Облекло и обувки“ отбелязва спад от 1,9%, а жилищното обзавеждане поевтинява с 0,9%.
Статистиката за началото на 2026 г. показва, че натрупаната инфлация за първите два месеца спрямо края на предходната година е 1,0%. Средногодишната инфлация за периода март 2025 - февруари 2026 г. се равнява на 4,5%. Тези данни дават важен ориентир за макроикономическата стабилност и покупателната способност в страната.
Дългосрочните данни на НСИ разкриват, че за последните три години натрупаната инфлация според ИПЦ възлиза на 11,1%. В петгодишен план (спрямо февруари 2021 г.) повишението на цените е по-драстично и достига 41,8%. Официалните корекции за януари 2026 г. потвърждават месечен ръст от 0,6% и годишен от 3,5%.
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) представя още по-умерена картина, като за февруари месечната инфлация е едва 0,2%. На годишна база ХИПЦ се позиционира на ниво от 2,1%, което е ключов индикатор за европейските сравнения. От началото на годината общото увеличение по този показател е в рамките на 0,8%.
Детайлният анализ по ХИПЦ потвърждава ръста при алкохола, тютюна и хотелиерските услуги, като и двата сектора се повишават с по 0,8%. Сектор „Информация и комуникация“ нараства с 0,7%, докато храните добавят 0,5% към стойността си. Намаление се забелязва при транспорта с 0,5%, като цените на застрахователните и финансовите услуги остават без климатична промяна.
В дългосрочен аспект ХИПЦ отчита натрупана инфлация от 9,8% за три години и 35,3% за изминалите пет години. Тези стойности са по-ниски от националния индекс, но също илюстрират значителния ценови натиск през периода. Средногодишното равнище по европейската методология за последната година е фиксирано на 3,3%.
Индексът на цените за „малката кошница“ през февруари отчита месечен ръст от 0,6% и годишно увеличение от 2,9%. За най-нискодоходните 20% от българските домакинства поскъпването е най-силно при хранителните стоки – с 1,3%. Същевременно нехранителните стоки в тази категория поевтиняват с 0,2%, докато услугите поскъпват минимално с 0,1%.
Окончателните статистически данни за януари 2026 г. по отношение на стоките от „малката кошница“ сочат месечен прираст от 0,5%. Годишната инфлация за тези стоки и услуги спрямо януари 2025 г. също е фиксирана на ниво от 2,9%. Тези данни подчертават спецификата на разходите при социално уязвимите групи от населението.
