Средното потребление на текстил в Европа е 14.5 кг на жител и само 5 % от тях се рециклират

Как можем да предотвратим ефекта на бързата мода и какви мерки биха допринесли за увеличаване на рециклирането.

Текстилната индустрия е сред най -големите консуматори на вода. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството. Около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микро пластмаси. Текстилната индустрия използва 45 млн. тона нефт и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души.

Всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 килограма. Неслучайно наричат текстила "новата пластмаса". Парниковите емисии от този бранш са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния транспорт взети заедно.


Ако непотребният вече текстил се изхвърли заедно с битовите отпадъци и се депонира в сметищата, остава там за десетилетия и при разграждането се отделят вредни газове и токсични вещества, които се просмукват в почвата и подземните води.

Европа активно насърчава кръговата икономика и разделното събиране на текстил. Целта е текстилът да се използва възможно най-дълго чрез рециклиране, повторно предназначение и повторна употреба. До 2025 година всички държави членки на Европейския съюз трябва да въведат задължително разделно събиране на текстил.

Знаете ли, че с 1 кг дрехи втора употреба спестяваме 5.9 кг. въглероден диоксид и 5 448 л вода?

Къде е България?

Средното потребление на текстил в Европа е 14.5 кг на жител и само 5 % от тях се рециклират

Пет пъти теглото на Националния дворец на културата - над 100 хил. тона – толкова текстил изхвърляме годишно само в България. Едва 2% от тях се рециклират. А всъщност между 50 и 70% от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба.

Ако България успее да изпълни евродирективата в срок, през 2023 г. на територията на страната би трябвало да има 2 933 контейнера.

В момента у нас системата за разделно събиране на текстил действа изцяло на доброволен принцип. Има различни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци, които си сътрудничат с общините. В България вече има и фирми, които предлагат взимане на непотребния текстил от дома, за да ви спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на добрата воля на гражданите и тяхната екологична култура. Но в скоро време ще бъде задължително за всички.

Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се въвежда като задължителна за текстила и обувките за държавите - членки в ревизията на Рамковата директива на отпадъци. В България организация по оползотворяване все още няма, за разлика от много други европейски държави. А тя е необходима не просто заради законовите изисквания, а и защото ще допринесе за конкурентоспособна европейска рециклираща индустрия, позволяваща кръговата икономика и запазвайки ресурсите за бъдещите поколения.

Към момента задължителни колективни системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно създаване на т.нар. организации по оползотворяване има в Белгия. В процес на подготовка за създаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.

Фешън индустрията и мерки за намаляване на въздействието на бързата мода

Средното потребление на текстил в Европа е 14.5 кг на жител и само 5 % от тях се рециклират

Различни европейски държави са реализирали различни инициативи за насърчаване на разделното събиране на текстил. Тези инициативи често включват създаване на събирателни пунктове, кампании за повишаване на осведомеността и сътрудничество с общините и бизнеса.

Поставянето на контейнери за събиране на текстил в обществени помещения, жилищни и търговски зони е обичайна практика. Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда започва да кара потребителите да преосмислят навиците си за пазаруване. Мнозина избират опции втора употреба като устойчива и етична алтернатива на постоянното купуване на нови дрехи.

Необходими са допълнителни мерки от държавите за въвеждане на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране. Само така може да се приложи йерархията за управление на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне обратно в икономиката.

Ако времето на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44%, в сравнение с производството на нова дреха.

Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се прилага моделът на разширената отговорност на производителя и е достигнат висок процент на оползотворяване – над 50% от пуснатите на пазара нови дрехи се събират и оползотворяват обратно. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок процент на събираемост и оползотворяемост.

Експерти предлагат да се помисли за въвеждане на отговорност на производителя, която да постави началото на качествено разделно събиране, с адекватни мерки за подготовка за повторна употреба и рециклирането им по примера на френското правителство, което вече години прилага успешно този модел и за текстил и за обувки.

Новото европейско законодателство предвижда въвеждането на продуктова такса за текстилни изделия, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види кога и как ще се въведе този механизъм и у нас.

Вижте още: