В днешно време разбирането на нашата строителна култура и прилагането на местни строителни методи може да изглежда като далечна и остаряла концепция, като се има предвид ролята на индустриализацията и глобализацията в индустрията. Сега можем да се снабдим с почти всеки материал от цял свят, само като потърсим в интернет дистрибутор в нашия регион. Но тази практика има важни последици за нашето общество – от загубата на архитектурна идентичност до екологичните последствия, свързани с високите въглеродни емисии от добива, производството, транспортирането и изхвърлянето на тези материали.
Почвата е един от най-разпространените материали на планетата, а когато е с местен произход, тя не генерира значителни количества въплътен CO2.
Изглежда, че след индустриализацията сме забравили, че строителството с пръст дълги години е било жизнеспособен строителен метод за нашите предци в различни части на света.
Използването на местни материали има ясна екологична, но и икономическа цел. В страните, в които индустриализацията е протекла с намален интензитет, тази практика има смисъл предвид високите разходи за индустриализирани материали като бетон, цимент и стомана, които обикновено трябва да се доставят от чужбина. Пример за това е проектът “Библиотеката на Муинга”, разработен в региона на Източна Африка.
Работата на терен в региона и околните провинции позволи на екипа да се запознае с местните материали, техники и строителни типологии, за да построи впоследствие първата библиотека в Муинга, част от бъдещо училище за глухи деца. Този подход на изучаване на местните техники и типологии беше приложен и в региона на Северна Африка, където за изграждането на биоклиматична детска градина бяха използвани основи от естествен камък с местен произход, стени от адобе и плосък покрив от дърво и пръст.
Въпреки че използването на пръст може да изглежда сходно в различните контексти, според архитектите на сградата от Брюксел “трябва да разберете културата на вашата сграда”.
Подходът към земното строителство се променя в зависимост от региона.
За разлика от примерите от Африка, работата на фирмата в Брюксел се определя от това, че подобно на други европейски столици като Париж и Женева, градът разполага с големи количества почва, добита от изкопни работи, които се разглеждат като отпадък.
Тези огромни количества “отпадъци” представляват възможност, защото “70% от почвата в Брюксел е годна за употреба, а останалите 30% не са, защото са смесени с други материали”. Огромното количество материали в Брюксел показва, че строителството с почва е жизнеспособно не само в по-малко индустриализирани страни, но и в региони с големи количества ресурси, които се разглеждат като отпадъци.
Огромното количество материали, налични в градове като Брюксел, все пак се сблъсква с предизвикателството на разходите за труд. За разлика от по-ниската цена на труда в други региони, изграждането по този начин в Европа означава, че дори ако екологичното строителство има смисъл, от икономическа гледна точка може да не е така. Но реалността показва, че с правилните процеси пръстта може да бъде екологичен и икономически жизнеспособен материал, когато се работи с местни участници и техниката се адаптира към контекста.
