Музикален албум на българската Пенка Кунева спечели престижната награда през уикенда.
Седем от общо деветнадесет са произведенията в албума “Жените Войни – Гласовете на Промяната” (“Women Warriors – The Voices of Change”), които или само тя е компизирала, или са били създадени в партньорство. Кунева живее в Лос Анджелис. Нейният албум беше отличен на 64-ата церемония по връчването на най-престижните музикални награди на 3 април 2022. Никой друг колега на Кунева няма такъв брой пиеси в изданието, като само двама имат по три (3) Лолита Ритманис и Натали Бонин, а с две (2) е Мириам Кътлър.
Най-голямата музикална награда е за екипа на диригента Ейми Андерсън, която е и продуцент заедно с Марк Матсън и Лолита Ритманис и бе връчена в категорията “най-добър класически компендиум”.
Тази категория е създадена за 55-ите награди Грами (от 1958) през 2013 г.
На официалната церемония на сцената в MGM Grand Garden Arena в Лас Вегас, за да вземат Грами с българско участие, излязоха Ейми Андерсън, Марк Матсън и Лолита Ритманис. Андерсън благодари на целия екип на албума и разбира се не пропусна Пенка Кунева.
Кунева поздрави своите партньори за наградата във Фейсбук, като отбеляза и своят принос в албума.
Пенка Кунева е родена през 1967 г. в София.
Майка ѝ е известната музиколожка и преподавател по музикален анализ в Консерваторията проф. Кина Проданова, родена в Габрово. Баща ѝ е инженер-химик във ВХТИ.
Внучка на Стефан и Боянка Проданови. Дядо ѝ, заедно с майка ѝ са автори на книгата „Из музикалното минало на Габрово“.
Завършва Консерваторията със специалност теория на музиката само за 4 години, и точно тогава стават промените, границите се отварят и решението е взето – да учи композиция в САЩ. През 1990 г. приемат Пенка Кунева с пълна стипендия в „Дюк”, добре известен частен университет в Северна Каролина, за магистратура по композиция. Кунева става 1-ят докторант по композиция, отвоюван за нея от професора ѝ Стивън Джафи.
През 1999 г. пристига в Лос Анджелис, където минава през тежък период и за да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Сега живее със семейството си в Ел Ей. Има дъщеря Джийн, която проявява талант в рисуването и учи в училище с ускорена академична програма. Съпругът ѝ Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.
Най-високите отличия в областта на музиката трябваше да се проведат през януари, но бяха отложени заради рязкото увеличаване на случаите на ковид. Освен това бяха преместени от Лос Анджелис в Лас Вегас.
Хиляди зрители препълниха залата, за разлика от миналата година, когато събитието се проведе на открито и бе с малобройна публика. Водещ на бляскавата церемония беше известният комик и политически коментатор Травис Ноа.
Вдъхновеното от 70-те години на миналия век R&B парче “Leave the Door Open” на “Силк соник” бе избрано за “песен на годината”.
Дуото Бруно Марс и Андерсън Паак взеха приза за “запис на годината” с “Leave the Door Open”, като изпълниха и песента на откриването на церемонията във Вегас.
35-годишнатс афро-американска изгряваща звезда пианистът Джон Батист спечели няколко награди, вкл. и престижната “албум на годината” за “We Are”, в конкуренцията на имена, като Джъстин Бийбър, Били Айлиш, Тейлър Суифт, Кание Уест и дуетът Тони Бенет и Лейди Гага. 11-кратно номинираният Батист изпълни версия на живо на “Freedom”.
Групата Foo Fighters взе и трите рок-грамофончета, за които беше номинирана – за най-добър рок албум, най-добро рок изпълнение и най-добра рок песен. Преди малко повече от седмица барабанистът Тейлър Хокинс почина внезапно, и никой от групата не се появи на церемонията, 19-годишната Оливия Родриго, която беше номинирана в 7 категории, си тръгна с 3 награди – за най-добър нов изпълнител, за най-добър поп албум и най-добро поп изпълнение.
