Необходима е и по-добра комуникация между отделните общности, както и популяризиране на критериите за вписване
Да се увеличи броят на организациите, които могат да предложат вписване в регистъра на културните практики, заслужаващи защита. Това бе сред основните заключения на участниците в първата от трите публични дискусии, провела се по инициатива на Регионален център София, ЮНЕСКО. Сред горещите теми бяха подобряването на диалога между експерти и местни общности, както и улесняването на комуникацията между държава, НПО, граждани и културни институции.
„В момента гражданските общности в България нямат правомощията да предлагат културни практики за вписване в списъка на ЮНЕСКО. Оторизирани да правят това са единствено музеите, читалищата, локалните съвети и националният съвет. Самите пазители, както и общностите, които припознават традицията и се грижат за нейното предаване от поколение на поколение, на практика не са активни участници. Имаме неефективна комуникация между отделните страни, когато я има въобще. И спешно се нуждаем от механизми за подобряването ѝ, за да не губим нито време, нито възможности за качествена защита на наследството си”, коментира д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионален център София, ЮНЕСКО.
По думите ѝ, общностите трябва да обединят усилия, за да създадат увлекателен разказ за нематериалното културно наследство.
„Има десетки примери за това как различните държави успешно предават живите наследства на следващите поколения, така че младите да се припознават в тях и да се гордеят със своята идентичност. Културните практики не могат да бъдат налагани на никого, те трябва да бъдат истински обичани и ценени. Вместо това у нас сме свидетели на противоборства и още поводи за разделителни линии. България ще заеме полагаемото ѝ се място на световната културна карта, когато обединим усилия в търсене на истинския красив разказ за това кои сме ние”, допълва д-р Тодорова.
Като част от подобряването на диалога между страните, от Регионалния център създават два вида наръчник, които ще бъдат финализирани след анализ на предложенията, получени по време на гражданските дискусии. Единият е насочен към местните власти и дава конкретни насоки за това как да се подобри комуникацията им с общностите. Другият наръчник е в помощ на НПО и граждани и обединява полезни съвети за процедурите, етапите и механизмите общностите да популяризират своите културни практики.
Кръглите маси и наръчниците са по проект „Опазване на нематериалното културно наследство чрез повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство".
Следващите дискусии ще се проведат на 13 и 15 януари 2020 г. /понеделник и сряда/ от 11 ч. в зала 1 под куполите на Ларгото в София.
