Как ще се промени журналистиката след десет години?Би Би Си огласи първите подробности по своя проект "Бъдеще на новините", който има за цел обсъждането как журналистиката ще се промени през следващите десет години, съобщава сайтът Journalism.co.uk. В увода към доклада директорът на новините на Би Би Си Джеймс Хардинг каза: "Това упражнение не е за прогнозиране на следващото десетилетие, а за подготовка за него".


Новинарската корпорация демонстрира своя ангажимент към иновациите със започване на излъчването на програма, в която могат да бъдат извършвани експерименти с нови начини на съвместна работа и поднасяне на новините.

Новините ще бъдат по-достъпни и навсякъде

Докладът набляга на "по-бързата, по-евтина и по-разпространена" връзка с интернет като елемент, който ще оказва въздействие както на създаването на новината от журналистите, така и на консумирането й от хората. В допълнение по-мощни микропроцесори – според Би Би Си те ще продължават да стават по-малки, по-евтини и по-мощни – ще доведат до "показателен растеж, не само като мощ на компютризацията, но също и в сферата на гъвкавостта и ефективността в голям кръг електронни устройства и системи." В резултат на това хората ще имат по-голям достъп до новини, отколкото досега, благодарение на разработването на мрежи 4G и 5G, както и на "по-малки и по-мощни" устройства като телефони, камери и други маркови продукти.

В същото време докладът препоръчва на медийните организации да не забравят, че не всеки, включително и във Великобритания, ще има достъп до високоскоростен интернет.

Увеличаване на автоматизацията в журналистиката

"Интернет задминава професионалния репортер", отбелязва Хардинг, обяснявайки как компютрите сега могат поне в известна степен, да извършват поне някои роли, традиционно намиращи се в обсега на журналистите – като например съпоставянето на данни. Например асистиран от компютър репортаж е бил използван при подготвяне на информация от в. "Лос Анджелис таймс" за земетресението, ударило Ел Ей миналата година."Нарастване мощта на компютризирането, програмирането на компютрите с алгоритми, комплексни мрежи, бланкетни инструкции, довеждащи до свършване на работата, ще стават все повече модернизирани", гласи докладът.

"Вече са създадени алгоритми, които могат сами да се адаптират и подобряват, което позволява на компютъра да се "учи в течение на времето и да развива изкуствен интелект. Обхватът от функции, който може да бъде автоматизиран и осъществяван по-скоро от машините, отколкото от хората, продължава да расте."

По-добро сътрудничество

Има забележки, че "има забележителна възможност за привличане в бъдеще на аудиторията отвъд изискванията за снимки или видеозаписи или коментари на събитията". Докладът допълва, че журналистиката на сътрудничество е от изключително значение за засилване на контакта на източника на информация с неговата аудитория, както и определянето и проследяването на по-голям сектор истории. Един пример за гледащо в перспектива сътрудничество, цитиран в доклада, е Public Insight Network,, инициатива на American Public Media. Над 250 000 души се подписаха в интернет, където те предложиха поглед отвътре, водеща информация и друга информация на 60 редакции из целите Съединени щати.

Видеото остава

В момента видеото се намира на върха във всекидневието на много източници на информация и социални платформи за тенденции – Фейсбук твърди, че има над 3 млрд. видеозаписи на ден, а Туитър включи нова функция, свързана с видеото Според Хардинг това е тенденция, която ще продължи да се развива. "Видео- и аудио информацията са сред нарастващо търсените от мобилната аудиенция", казва той в доклада, а по-нататък се уточнява: "Хората ще гледат повече видео, и, в тази връзка, екраните и интерфейсите на потребителите ще се подобряват".

Документалната журналистика е друга област, в която ще продължи да е налице развитие и растеж, за което ще способстват свързаността и мощта на компютърна обработка в посока големи количества данни да бъдат филтрирани, анализирани и съхранявани. По думите на Хардинг "изглежда в бъдеще повече истории ще бъдат намирани в данни от правителството, в корпоративна информация, в данни, получени благодарение на правото на достъп до информация и увеличаващото се количество сензорни данни – независимо дали чрез смартфони, преносими устройства или безпилотни самолети".

Докладът отбелязва, че компютърните "облачни" услуги, позволяващи да се синхронизират различни файлове и данни вече се използват за съхраняване и обработване на данни, поради което криптиращите технологии ще станат "все по-важни" за защитата и осигуряването им.



Вижте още:

На 5 август 2022 г. Обединена българска банка (ОББ), част от белгийската финансова група KBC, и Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българската...

Миналата седмица БНБ, качи резултатите на търговските банки за второто тримесечие на 2022 година на сайта си и се присетих, как някак си неусетно...