Проф. Куртева: „За всяко онкологично заболяване ранната диагностика е определяща“

Проф. д-р Галина Куртева е един от водещите специалисти по медицинска онкология в България. Завършва Медицинския университет в София, от 2002 г. има научна степен „доктор“, а през 2013 г. придобива академична степен „професор“. Проф. Куртева има участия в редица международни и национални конгреси, както и 14 присъствени стипендии за участие в научни форуми в областта на медицинската онкология от 2001 до 2017 г. в България, Европа, САЩ. Автор и съавтор на множество, общо над 100, научни труда. Проф. Куртева е учредител на Образователната академия по онкология с почетен председател проф. Черноземски. Инициатор на мултидисциплинарна конференция МедикРОН съвместно с ревматолози и невролози.


Ракът на панкреаса засяга над 495 000 души в световен мащаб, а броят на новите случаи расте с бързи темпове, затова все повече специалисти и научноизследователски центрове търсят лечение и терапии, които да удължат и подпомогнат живота на пациентите.

Търсим отговорите на най-важните въпроси, свързани с болестта, от проф. Куртева, водещ специалист по медицинска онкология в България.

Проф. Куртева: „За всяко онкологично заболяване ранната диагностика е определяща“

Проф. Куртева, когато говорим за карцином на панкреаса, кое е най-важното, което трябва да знаем за болестта?

Поставянето на диагноза рак на панкреаса е трудно по няколко причини: Заболяването протича безсимптомно, а когато се появи болка, редукция на тегло или пожълтяване това са вече симптоми на много напреднало заболяване.

Просто лекарите трябва да мислят за това заболяване и при дискретни симптоми да го търсят активно. Само при рано диагностицирани случаи на рак на панкреаса, би могло да се мисли за оперативно лечение, след което и за профилактична химиотерапия.

Има ли статистика за броя на диагностицираните с рак на панкреаса в България? И можем ли да кажем – повече мъже или жени развиват заболяването?

Статистиката на това заболяване е доста черна. Карциномът на панкреаса е на 7-мо място като причина за смърт в света и както ви казах, новозаболелите са почти 500 000. Заболяването е най-често след 55 -годишна възраст. Заболелите в Европа са 140 000 и почти толкова умират от заболяването.

Лошото е, че 80% от новозаболелите са в напреднал стадий на заболяването.

5 -годишната преживяемост между 1971 и 2020 се е увеличила едва от 2% до 10 %, като за сравнение при туморите на млечна жлеза, простата, колоректален рак надвишава 50%.

Средната преживяемост е под 12 месеца, а при диагностицирано заболяване в метастатичен стадий- не надвишава 6 месеца. Затова казах, че статистиката е черна.

За България годишно новозаболелите са над 2000, но точна статистика с унищожаването на диспансерите и раковия регистър отдавна няма.

Има лек превес на мъжете в новозаболелите случаи.


Предвид нарастващия брой на заболелите има ли програми за превенция на болестта?

В момента е активен скрининга за рак на дебелото черво, организиран и спонсориран от Фондация „Цоцорков“. Заедно с 27 организации, нашето Българско Онкологично научно дружество, изработихме противораков план за страната по приетия Eвропейски план за борба с рака. Там ясно са разписани всички дейности за профилактика, ранна диагностика, достъп до иновативна терапия и симптоматични грижи, но тук вече е мястото на държавата за превръщането на този план в реалност. И трябва да кажа, че непростимо много сме закъснели!

Какви са Вашите прогнози за напредъка на лечението на рака на панкреаса?

Може би това е заболяването, за което се хвърлят най-големи усилия и клинични програми, за търсене на иновативни лечебни схеми, но успеваемостта е ниска. Само за илюстрация- от 2015 до 2020 година са проведени 19 клинични проучвания на комбинирани режима на терапия, включващи най-новите модели на прицелна терапия, които се оказаха неефективни.

Посоката на търсене е нови генетични маркери, за чувствителност на всеки отделен болен, нови варианти на имунотерапи, ваксини, Т-клетъчна терапия.

Така че търсенето на най-ефективната терапия при всеки отделен болен е новото напревление в онкологията с единствена цел максимален терапевтичен ефект при минимална токсичност.

Проф. Куртева: „За всяко онкологично заболяване ранната диагностика е определяща“

Вижте още: