Печалбата на банковия сектор в България отбелязва солиден ръст, достигайки 242 млн. евро в края на февруари. Това представлява увеличение от 18 млн. евро или 8% спрямо същия период на предходната година, показват актуалните данни на БНБ. Паралелно с това обаче разходите за обезценка на финансови активи се повишават с 28% до 82 млн. евро. Общите активи на банковата система възлизат на 114,6 млрд. евро, което е лек спад от 0,6% спрямо предходния месец. През януари печалбата на сектора беше нараснала с 38% до 105 млн. евро. На фона на тези цифри експерти като Лилия Димитрова предупреждават, че намаляващата събираемост изисква по-строги кредитни политики.
Балансовият собствен капитал на банките нараства до 15,4 млрд. евро в края на февруари главно благодарение на текущата печалба. Позицията на парични салда и депозити при централни банки бележи спад от 10,5%, достигайки 18,3 млрд. евро. Това представлява 15,9% от общите балансови активи на системата.
През отчетния период се наблюдава свиване на паричните салда в централната банка с 1,5 млрд. евро и на наличностите с 18,2%. Дълговите ценни книжа леко намаляват до 20,5 млрд. евро, запазвайки дял от близо 18% от активите. Същевременно общите кредити и аванси бележат ръст от 2,4%.
Коефициентът на ликвидно покритие към края на февруари достига 277,3%, което е значително над нивата от предходния месец. Ликвидният буфер е фиксиран на 35 млрд. евро при нетни изходящи потоци от 12,6 млрд. евро. Общият обем на брутните кредити и аванси достига 73,5 млрд. евро.
Вземанията от кредитни институции се увеличават значително с 16,2% до 7,1 млрд. евро. Брутният кредитен портфейл също бележи повишение с 1,1% до 66,3 млрд. евро. Кредитирането за домакинствата се увеличава с 404 млн. евро, като основен двигател са жилищните заеми.
Бизнес кредитите нарастват със 189 млн. евро, а сектор „Държавно управление“ отчита ръст на финансирането с 21,7%. Единствено кредитите за други финансови предприятия бележат спад от 0,8%. Общите спестявания в системата намаляват до 95,4 млрд. евро, основно поради отлив в депозитите на кредитни институции.
Въпреки общия спад, депозитите на домакинствата се увеличават с 346 млн. евро. Спестяванията на държавното управление и финансовите предприятия също растат, докато при бизнеса ръстът е символичен. Банковата ни система остава добре капитализирана и готова за евентуални икономически шокове в еврозоната.
Илиан Георгиев прогнозира, че лихвите в страната ще се повишават плавно чак в края на годината. Цветанка Минчева допълва, че ерата на рекордно ниските лихви между 2015 и 2022 г. вече е в миналото. Секторът продължава да се адаптира към новата икономическа реалност и строги регулаторни изисквания.